Иво Сиромахов

След Освобождението много чехи пристигат от Австро-унгарската империя в София, за да участват в изграждането на младата българска държава. Един от тях е фотографът Йосиф Буреш.

В неговото семейство през 1885 година се ражда малкият Иван Буреш, който ще остави значима следа в българската наука.

Още като ученик Иван Буреш проявява силен интерес към природата – събира насекоми, интересува се от живота на растенията. Но една среща в ученическите му години ще се окаже съдбовна за кариерата му. През 1903 при една от разходките си в Рила Буреш среща княз Фердинанд, който също е много запален по природните науки и притежава огромна колекция от пеперуди. Двамата разговарят дълго и князът е изключително впечатлен от познанията и бързия ум на младия човек. Затова му предлага да го назначи за лаборант -препаратор в новосъздадения Естественоисторически музей към Двореца.

Буреш приема с голям ентусиазъм това назначение и още тогава 

написва първия си научен труд,

 озаглавен „Принос към фауната на дребните пеперуди (Microlepidoptera) от Софийската околия“.

След като завършва гимназия Иван Буреш заминава за Прага и завършва с отличие естествена история в Карловия университет. Връща се в София, за да продължи научните си занимания, а през 1914 е назначен за директор на Царския естественоисторически музей, където събира впечатляваща колекция от експонати.

През 1918 малко след възшествието си на престола цар Борис III издава указ, с който назначава Иван Буреш за главен директор на всички Царски природонаучни институти. Така под ръководството на учения преминават Зоологическата и Ботаническата градина в София, дивечоразвъдните стопанства във Врана, Кричим и Царска Бистрица и Царската научна библиотека. 

Междувременно Буреш става член-кореспондент на Българската академия на науките, а 

през 1929 става академик

През това време развива изключително активна научна дейност. Прави експедиции в Мала Азия, Египет и Судан. Основава Орнитологичната централа (1927), Дружеството за защита на родната природа (1928) и Българското пещерно дружество (1929). Толкова отдаден е на професията си, че дори се премества със семейството си да живее в сградата на Естественоисторическия музей. 

Третата книга на Иво Сиромахов „Тони, Гари и феята“ вече е на книжния пазар

Но идва превратът на каскетите през 1944 и Иван Буреш е арестуван без всякакво обвинение. Само защото е  „царски човек“. Все пак през 1947 комунистите осъзнават, че им трябва някой способен човек, който да се занимава с природонаучните институти и отново се обръщат към възрастния учен. Той оглавява Зоологическия институт, Зоологическата градина и Естественоисторическия музей. Там работи до пенсионирането си през 1959.

Ако днес посетите Природонаучния музей в София, ще видите че по-голямата част от експозицията е събрана по времето, когато музеят е бил под ръководството на Иван Буреш.

 Бащата на българската зоология умира през 1980 г.

Неговият принос към световната наука е огромен. Открил е 7 рода и 111 вида животни, които са наречени на негово име. Почетен член е на 13 авторитетни зоологически дружества в Европа. Кавалер е на 5 международни ордена и медали за наука и изкуство. 

Учен от световна класа, с когото можем само да се гордеем.