Александър Кипров репетира с Лили Иванова
Хенриета Георгиева
Александър Кипров е един от най-известните български композитори на качествена поп музика. Автор на неколкостотин песни, изпълнявани от най-популярните ни изпълнители. За примата на родната естрада Лили Иванова е написал 43 песни, сред които хитове като „Скитница", „Счупена чаша", „Частен случай", „Без правила", „Готови ли сте за любов". Работи с Георги Христов, Тони Димитрова, Деси Добрева, както и с изпълнители от най-младото поколение. Свирил е в Скандинавия, Германия, Швейцария. Автор на хитовете на СДС „Последен валс", "Развод ми дай". Александър Кипров, правнук на полски граф, е полиглот - говори френски, норвежки, шведски, датски, немски. Завършил е френска филология в София и финска литература във Финландия. Съпругата му Росица също е музикант. Композитор е и синът им Александър - четвърти поред, носещ същото име в рода.
Работили сте успешно с най-известните музикални звезди на България. Кои са най-костеливите орехи сред тях?
- Не съм човек, който обича конфронтации. Компромисен съм в музицирането в екип. Ако усетя, че започвам съвместна работа с личност, с която не съм в едно измерение и като личност, и характер, и музикални виждания и вкусове - напускам играта, преди да е започнала. От есента на миналата година работя с Мира Радева върху спектакъла „Франция, моя любов!". Интелигентна, ерудирана, с финес и чувство за хумор, позитивна, просто сме в едно измерение.
Създали сте десетки песни за примата Лили Иванова. Как се работи с такъв взискателен професионалист?
- Това е уникална школа - да започнеш професионалния си музикален път направо с Лили. Тя ми даде импулс да творя музика. Резултатът се изразява в 43 песни - написани от мен и изпети от нея. За три десетилетия съвместна работа научих страшно много неща - професионализъм, дисциплина, високи критерии, гонене на върха и перфекционизма...
Защо няма съвременен аналог на явлението Лили? Може би е твърде висока цената на перфекционизма и малцина са готови да я платят?!
- Лили е легенда, феномен. Идол на много поколения. Фактът, че явление като нея се появява веднъж на сто години, ако не и повече - прави ненужни каквито и да е било клишета и хвалебствия. Мога да бъда само щастлив и благодарен на Бог и на съдбата, че тя е школата, от която съм научил толкова много. Улавям се, че критериите ми и безкомпромисността в преценки и оценки за перфекционизъм съм попил от нея.
Автор сте на химните на СДС от времето на Нежната революция. Защо не успяхме с прехода към демокрация? Какво ни спъна?
- Трябваше да минат доста години, за да стигна до един разтърсващ извод. Начело на СДС застанаха пак комунисти с единствената цел да се облагодетелстват, симулирайки, че са родени демократи. И успяха. За мен всички настоящи партии са комунистически креатури и клонинги. Имам спомени и отпреди тъй наречената Нежна революция. Всички физиономии, които наблюдавам сега, са добре познати, дежа вю, от онова време. Те и техните синове и дъщери са понастоящем „елитът на България". От едно и също котило. С малки изключения. Като например президентът Петър Стоянов - пловдивчанин и мой личен приятел от онези години... Комунизмът се оказа непреодолим за нас. Ние всички сме заразени неизлечимо. Явно трябва да се смени чипът, а това изисква десетилетия - за да се променят и изчистят поколенията, нравите. Аз лично винаги гласувам сега за ГЕРБ с ясното съзнание, че те са били и преди 1989 година пак членове на БКП. Истинските чисти демократи са били и ще бъдат винаги в сянка, защото тяхна цел е не да просперират на база политически пристрастия, а да живеят в истинска демокрация. За съжаление от две злини човек избира по-малката... А и цялата наша интелигенция реши да се махне оттук след 1989 г. Това е много, много лошо.
Защо човек като вас - музикален талант, обиколили сте света, говорещ поне 7 езика, е още в България?
- Казаното по-горе не променя нещата. Малцина сме, които останахме в страната. Но никога не съм имал желание да сменя Родината с нещо друго. Никой не може да ме принуди да отида някъде като втора ръка човек, избягал, прокуден. Аз си имам родина, дом, приятели. Дори и въздухът тук за мен е моят - тук са моите най-съкровени спомени, мечти. „Камъкът си тежи на мястото", казва народът. Освен това винаги съм бил убеден, че от българката няма по-красива - като човек, манталитет и физическа красота, разбира се. Исках да си взема българка за жена и не сбърках в това.
Взривихте фейсбук с обръщението си към хората навън, в което заявявате, че България ще си остане държава на хитреците, тарикатите, мошениците...
- Може би съм „духовен емигрант", може би генът ми е на бунтар. Моят дядо е бил революционер, създател на първия хумористичен вестник „Българан". Днес всекидневието ти поднася предимно отрицателни емоции. Много емоционален съм и в такива моменти пиша силни статуси от тоя род... Знаем всички, че сме най-бедната държава в Европейския съюз. Е, няма случайни неща. В близките 50 години не виждам светлина. Много голям е процентът на простите, диви и злобни хора. Те раждат техни копия. Дано греша!
Трудно ли е да си наследник на полски граф и на известен правист шахматист? Завиждали ли са ви за знатното потекло?
- Май има нещо вярно в това, че България е родното място на завистта и злобата. Болна ми е тая тема...
Съпругата ви е от Пазарджик. Имате ли песен, посветена на нея?
- Гордея се със съпругата ми Росица, която след месец се дипломира и става магистър по музика. Впрочем тя е с английско потекло. В момента завършва АМТИИ - музикалната академия в Пловдив. Свири на пиано и на чело. Да, имам песни, посветени на нея. Например „Без правила", изпята от Лили Иванова, впоследствие станала хит. Написах я преди време в Мароко, където свирих с Росица в един хотел няколко месеца. Първоначално песента беше с френски текст, написан от мен за Роси. Пак в чужбина - този път в Абу Даби, написах още една песен, посветена на нея. Изглежда Бог ми прати и най-идеалната, интелигентна и добра жена. Идеална съпруга, майка, музикант... Тя ми роди и прекрасен син.
С кого не успяхте да направите песен?
- В началото на 1989 г. в София имаше три рецитала в три поредни дни на двукратния носител на наградата на „Евровизия" - ирландеца Джони Логан. Така се случи, че с Лили и групата ни „Бутик" участвахме на една сцена с него. Джони Логан прояви желание да изпее моя песен - една версия на ноктюрно на Шопен, която преди първия концерт му изсвирих зад кулисите. От първо чуване я хареса страхотно! Английския текст го написахме заедно - Джони и аз. Договорихме с неговия мениджър и продуцент нещо почти невъзможно - той да изпее и да включи в репертоара си песен от някакъв неизвестен български композитор! Но не ни беше писано, Божа работа... Въпреки че имахме и наето студио за записа. Може би малцина знаят, че освен музика пиша и текстове - предимно на английски и френски. Сега пиша текстове за албум на Васил Петров на английски. Вече имаме един албум изцяло с мои текстове и негова музика в стил „Smooth jazz".
Синът ви също е композитор. Имате ли общи проекти?
- Синът ни Александър Кипров-четвърти - още като ученик започна да свири с групата „Дийп зоун проджект". Вече има собствено студио и осъществи една негова мечта, която преди много години беше и моя. Да имаш собствено студио, да правиш музика, както се казва, у дома, на професионално ниво. Пише за много известни имена, прави музика и за чужбина.
