По данни на ООН от 2013 г. 232 млн. души, или 3,2% от цялото население на света, живее извън родината си, съобщава „Асошиейтед прес“. За сравнение, през 2000 г. те са били 175 млн. души, а през 1990 г. - 154 млн. Видимо нараства броят на хората, които избират да живеят извън родината си. За нас, българите, това е една болезнена традиция, която има наистина дълбоки исторически корени. Българската имиграция към САЩ започва още от средата на ХІХ в., но се засилва значително след 1878 г., особено от освободените от османско владичество земи.
Втората емигрантска вълна
започва след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание и особено след двете Балкански войни и Първата световна война. Първата вълна от емигранти е икономическа, втората е политическа.
Според американски официални документи още през първите години на ХХ в. броят на българските емигранти от Македония е около 40 хил., а след 1920 г. той се увеличава. Българите от македонските земи се заселват най-често в Индиана, Охайо, Илинойс и Мисури. Македонските българи представляват мнозинство сред българската диаспора в САЩ. Според някои сведения така наречената „стара българска емиграция“ се е състояла от 110 хил. македонски българи и 10 хил. българи, най-вече от България. Нова голяма вълна от български емигранти тръгва към САЩ в годините
след Втората световна война
Тогава от България, предимно по политически причини, емигрират много българи, някои от които свързани с управлението преди 9.09.1944 г., както и много антикомунисти. От тогавашната вече Югославска Република Македония и от Гърция към Новия свят тръгват хиляди българи. Особено голям е притокът на български емигранти към САЩ от Егейска Македония - в периода след Втората световната война и след Гражданската война в Гърция (1946-1949 г.). Най-силна е емигрантската вълна от Костурско. Предполага се, че около
10 хил. македонски българи
емигрират в САЩ само от този район. Почти напълно обезбългарени остават големи български села като Смърдеш, Косинец, Дъмбени, в които днес живеят власи. Притокът на емигранти към САЩ, главно от македонските земи в Югославия и Гърция, продължава с по-бавни темпове през целия период на Студената война. Последната вълна от български емигранти към Америка започва с
края на Студената война
през 1989 г. Това са предимно икономически емигранти. Америка си остава най-популярната дестинация за хората, избрали да живеят в чужбина. За периода от 1990-а до 2013 г. в САЩ има най-много „пришълци“ - 45,8 млн. В Германия са 9,8 млн., Саудитска Арабия 9,1 млн., Обединените арабски емирства и Великобритания - с по 7,8 млн., Франция 7,4 млн., Канада 7,3 млн., Австралия и Испания - с по 6,5 млн. За същия период – от 1990 г. до 2013 г., в САЩ са дошли близо 23 млн. имигранти. Според данните на ООН 75% от международните имигранти са в дееспособна възраст между 20 и 64 години и 48% от тях са жени.
Близо две трети от всички имигранти днес живеят в Европа и Азия, като Старият континент е приютил 72 млн., а Азия - 71 млн., през 2013 г. В периода 1990- 2013 г. в северните части на планетата са дошли повече имигранти, отколкото в южните. Броят на имигрантите си остава концентриран
в 10 основни държави
Българите винаги са пътували по три основни причини – икономически, политически и научни. Ние сме се съхранявали като емигранти навсякъде по света, защото сме самобитни и защото сме били капсулирани – затворени в себе си. Така нашенците са пътували по света, живели са трудно, работили са много и са оцелявали. Така е и днес, ние пак пътуваме, работим и живеем с идеята, че ще изградим един по-добър живот за нас и за нашите близки. Много българи отново избират Америка, за да живеят по-добре. Сякаш се е превърнало в част от националното ни ДНК – да рискуваме, да оцеляваме и да успяваме – трудно, но сигурно… където и да сме по света!
