Една от първите жени кметове на Афганистан заяви в неделя, че чака талибаните да дойдат и да я убият, след като ислямските бойци стигнаха до столицата Кабул. "Седя тук и чакам да дойдат. Няма кой да помогне на мен или на семейството ми. Просто седя с тях и съпруга ми. И те ще дойдат за хора като мен и ще ме убият", каза Зарифа Гафари, кметът на Майдан Шар. "Не мога да напусна семейството си. И така или иначе, къде бих отишла?" 27 -годишната Гафари е най -младият кмет в Афганистан и една от първите жени, заели поста в Майдан Шар в провинция Вардак. Само преди три седмици тя смяташе, че има надежда за нейната страна. "По -младите хора са наясно какво се случва. Те имат социални мрежи. Те комуникират. Мисля, че ще продължат да се борят за напредъка и правата ни. Мисля, че има бъдеще за тази страна", каза Гафари.

Жената беше назначена за кмет през лятото на 2018 г. от президента Ашраф Гани, съобщава The New York Times. Въпреки че и преди в Афганистан е имало жени управители и кметове, съобщава The Times, тя е една от малкото, които някога са заемали държавна работа в много консервативния град Майдан Шар. Тъй като талибаните се възродиха, Гафари получи работа в относителната безопасност на Министерството на отбраната в Кабул, с отговорност за благосъстоянието на войници и цивилни, ранени при терористични атаки. Гани избяга от страната в неделя, когато талибаните започнаха да се приближават към пълния контрол след седмица, когато град след град падаха пред бойците вследствие на прекратяването на 20-годишната военна операция на САЩ в Афганистан. Главният говорител на талибаните Забихула Муджахид обеща в неделя животът на жените и противниците им да бъде защитен. Муджахид каза, че бойците „ще бъдат в готовност на всички входове на Кабул, докато не бъде договорено мирно и задоволително прехвърляне на властта“. В отделно изявление пред NBC News говорител на талибаните заяви, че бойците, влизащи в Кабул, са били невъоръжени по инструкции на висши командири. Настъплението на талибаните и последвалият крах на правителството накараха голям брой цивилни да напуснат домовете си, търсейки спасение както от битките, така и от завръщането на твърдолинейния ислямистки режим, който управляваше страната преди 2001 г.