Архиепископ Стефан, глава на Македонската православна църква, си присвои българския цар Самуил и оправда жестоките репресии срещу македонските българи в своето Великденско послание, предаде кореспондентът на БГНЕС от Скопие.
„С какво право все още някои се опитват да ни отрекат историята и традицията, езика и вярата, когато цялата македонска почва е напоявана с просветните дела на македонските църковни просветители, с упоритостта на всички наши родозащитници, с кръвта на нашите безброй мъченици и с вярата на множеството изповедници и поборници за запазване на Православието на тази свята македонска земя!? …“, се казва в документа, който е разпространен от МИА.
Архиепископ Стефан заявява, че това лято ще се отбележат важни дати от „богатото и славно минало“ на РСМ.
„Сред тях първо ще си спомним битката при Беласица от 1014 г., която всъщност е неразривно свързана с изграждането и съхраняването на нашата вековна историческа различност, както и ще припомним забележителните решения от Първото заседание на АСНОМ, проведено в манастира „Свети Прохор Пчински“, през 1944 г.“, твърди архиепископът.
В цялата световна историография цар Самуил е признат за български владетел. Може би едно от най-добрите изследвания в тази посока е дело на сръбския историк Сърджан Пириватрич. Цар Самуил е смятан за български цар и от неговите съвременници и врагове, включително византийския историк Йоан Скилица и император Василий II Българоубиец, който счита завладяването на Българското царство за свое най-голямо постижение. Българският характер на държавата на Самуил и неговите наследници се потвърждава от прочутия Битолски надпис на цар Иван Владислав, която до ден-днешен се укрива от македонските власти от властта в Скопие.
По отношение на заседанието на АСНОМ, кореспондентът на БГНЕС припомня, че то се е провело без да има легитимно представителство на македонското общество с помощта на пратениците на югославския диктатор Тито. То поставя началото на македонизацията, масовото избиване и преследване на македонските българи, включително и на тези, които са присъствали на това заседание. По това време дори не е съществувала МПЦ, която е създадена в края на 60-те години на миналия век с решение на Югославската комунистическа партия.
