Земята е една от най-водните планети, откривани от учените. Едва няколко тела в нашата Слънчева система съдържат повече от животворната течност. Такъв е, например, спътникът на Юпитер, Европа.
71% от повърхността на Земята е покрита с вода. Тя е изключително важна, тъй като без нея животът на Земята едва ли би бил възможен. Ето защо това прави и последното откритие на геолозите изключително вълнуващо.
Учени от Северозападния университет в Еванстън, Илинойс наскоро обявиха, че дълбоко под повърхността на планетата е открит резервоар с вода, който е
три пъти по-голям от обема на всички океани на Земята
Това подземно водоснабдяване се намира на дълбочина около 700 км под краката ни.
Находката на учените може да помогне да се обясни произходът на водата на нашата планета, но и да разберем по-добре живота на нея.
Според повечето теории водата на Земята вероятно е дошла от астероиди или комети. Предполага се, че първичната вътрешна слънчева система е била твърде враждебна за вода от всякакъв вид. Интензивната ултравиолетова светлина, излъчвана от нашето младо слънце разбивало водните молекули, като отделяло водорода.
Тези открития карат учените да вярват, че ледът на Земята се е образувал по-далеч в Слънчевата система и че обектите, които го носели (комети или астероиди), по-късно са се разбили в хладната повърхност на Земята. Новото откритие на учените от Илинойс допълва тази теория, тъй като доказателствата сочат, че океаните постепенно са „изтичали“ от вътрешността на ранната Земя.
Освен това откритието показва, че водните молекули се улавят в минералите на скалите на мантията, които се намират дълбоко под повърхността на Земята, и след това постепенно се връщат обратно на повърхността поради тектониката на плочите.
Геофизикът Стив Джейкъбсън, един от учените, открили подземния океан, твърди: „Мисля, че най-накрая виждаме доказателства за воден цикъл на цялата Земя, което може да помогне да се обясни огромното количество течна вода на повърхността на нашата обитаема планета“.
Учените са търсили тази липсваща подземна вода в продължение на десетилетия.
„Важно е да се отбележи, че тя се намира вътре в синя скала, наречена „рингудит“. Тази скала съществува в мантията на нашата планета, като е слоят гореща скала между повърхността на Земята и нейното ядро. Това означава, че новооткритият „океан“ не е огромен резервоар от бурна синя вода. Вместо това
водата се съдържа уловена в молекулярната структура на минералите,
които се намират в скалата на мантията на Земята. Рингудитът е като гъба, попиваща вода, има нещо много специално в кристалната му структура, което му позволява да привлича водород и да улавя вода. Този минерал може да съдържа много вода в условията на дълбоката мантия“, обясни Джейкъбсън.
Той и екипът му успяват да направят важното откритие с помощта на 2,000 сеизмометъра, които използват за изследване на сеизмичните вълни, генерирани от повече от 500 земетресения.
„Тези вълни се движат из вътрешността на Земята. Те я карат да звъни като камбана дни след това“, обяснява ученият.
Чрез измерване скоростта на вълните на различни дълбочини екипът успял да разбере през кои видове скали преминават вълните, така те определят, че има рингудит в преходната зона на 700 км дълбочина.
Засега Джейкъбсън разполага само с доказателства, че водната скала се намира под САЩ. Но предстои той да се опита да разбере дали скалата не обвива цялата планета. Ако това стане, това може значително да допринесе за нашето разбиране за Земята и процесите, които управляват живота на нея.
