Кристи Красимирова
Снежните преспи навън само изглеждат страшни. Бедствие ще е, ако над главата ви внезапно се посипе ледена бомбардировка. Или ако пред краката ви се забие леден тризъбец. Ако оцелеете след тази аномалия, ще опишете преживяното. И много хора ще ви гледат недоверчиво, защото такива неща не се случват във всекидневието. Така ли? Я пробвайте пак...
В късната вечер на 17 октомври 2010 г. Хелга и Йозеф Рек от немския град Швебиш Гмюнд се заредили на дивана пред телевизора, когато изведнъж чули зад прозореца да се разнася силен трясък, от който вазата на масата подскочила. Изплашените съпрузи побегнали към прозореца и видели на земята огромен къс лед, олющил при падането си стената на техния дом. На сутринта на мястото на инцидента се скупчили съседи. Те любопитствали каква е била причината за трясъка, пръснал наредените на височина край стената им цепеници за огрев. Йозеф отначало им показал дупката, оставена в земята от падналия леден отломък. А след това извадил и ледения „снаряд" от хладилника си. Той тежал точно пет килограма.
„Радваме се, че никой не е пострадал - казал той. - Ако този лед беше паднал един метър встрани, щеше да пробие покрива и да падне точно върху кревата, където по това време спеше нашият син." Семейство Рек били наясно, че са станали неволни свидетели на необичайно явление. Те се свързали с федералното ведомство по авиация, а също и с немската служба за безопасност на полетите. Но експертите на тези организации, които ги посетили, само се почесвали и вдигали рамене, че не могат да им дадат задоволителен отговор какво се е случило. Още повече че през нощта на тази дата нямало полети нито на граждански, нито на военни самолети, които да засекат падането и на други ледени късове. Те били категорични само в това, че падналият от небето предмет е чист, а не „синият лед", който дължи характерната си окраска на химическия пигмент, добавян във водата за самолетните тоалетни, затова претенции към техните ведомства не може да има.
Една седмица по-рано, на 10 октомври, подобна „бомба" паднала от небето над Кобълстън-Корт, щата Пенсилвания. Тя уцелила крушово дърво в градината на 52-годишния психиатър Бил Шнайдър. Той си седял в кабинета и работел на компютъра, когато чул оглушителен шум, последван от силния лай на съседските кучета. Психиатърът се доближил до прозореца и видял парчето лед с размери на футболна топка. „Сега ще ги науча тия хулигани", ядосал се Шнайдър и хукнал да улови за ушите немирниците, които си правят лоши шегички с него. Но когато стигнал до мястото видял, че е прибързал със заключенията. Късът лед, повредил дървото, очевидно бил паднал от небето. Шнайдър започнал да умува какво се е случило: леден отломък от прелитащ над местността самолет, необичайно атмосферно образувание в условията на глобалното затопляне, подарък от летяща чиния, знак от Бога? Какви ли не версии му се въртели в главата. Той повикал съседите, за да обсъди случилото се с тях. „Исках да им покажа ледената „бомба", за да не си мислят впоследствие, когато им разказвам за това, че съм се смахнал" - обяснил Шнайдър.
Леденият отломък тежал отново около пет килограма, както онзи в Швабиш Гмюнд. Диаметърът му бил около 21 сантиметра - достатъчно голям, за да пробие покрива или да причини повреда върху паркирания пред къщата автомобил. „Малко вероятно е леденото кълбо да е долетяло от Космоса - заключил след огледа Питър Алън, доцент в катедрата по астрономия в колежа „Франклин и Маршал". Той не би долетял до Земята, а би се разтворил в атмосферата. Освен ако първоначално размерите му не са били колкото на една къща."
Действително чистото небе над главите ни не е толкова безопасно, колкото изглежда на пръв поглед. Понякога от него падат тежки предмети, застрашаващи не само живота на хората на земята, но и представляващи загадка за учените по цял свят. Експертът Роналд Уилис решил да се заеме сериозно с това предизвикателство и потърсил мнение от редица университетски учени. Представителят на института Дрекел казал по този повод: „Заявявам с пълна увереност, че тези ледени късове не могат да бъдат с метеорологичен произход." Професор Рене от Лабораторията по атмосферни и космически изследвания в университета в Колорадо добавил: „Няма достатъчно основания за метеорологическите теории за „ледопадите". Аз мога да кажа почти убедено, че известните понастоящем на науката атмосферни процеси просто не са в състояние да сформират или удържат във въздуха такива ледени парчета."
И въпреки това те продължават да се образуват и да падат на земята със завидна регулярност. На 31 януари 2010 г. ледена топка с диаметър 16 см паднала около 20 ч. върху покрива на четириетажна жилищна кооперация в квартал Санта Тереза в испанския град Баракалдо. Беатрис Моралес и Ноеми Перес, играчи от местния хандбален клуб „Зуазо", в този момент се намирали в квартирата си на третия етаж. Чувайки грохота, те решили, че вероятно е резултат от ремонта, с който съседите под тях тормозели ушите им от седмица.
В същото това време друг обитател на срещуположна сграда зяпал през прозореца, така че не можел да не забележи, че някакъв едър предмет се приземява с трясък върху покрива на кооперацията, вследствие на което керемидите се разлетели парчета. Впечатлен от видяното, очевидецът пресякъл улицата и предупредил домоуправителя на сградата. Заедно те се качили нагоре и установили, че има голяма дупка в покрива. А в пустия дом намерили „бомбата", която се била разпръснала на ледени късове.
На същата дата - 31 януари 2010 г., но на другия край на света в Импхал, столицата на индийския щат Манипур, петкилограмов леден снаряд пробил тенекиения покрив и паднал на пода в кухнята на Сухрам Джугешвар. „Бяхме полегнали да си починем, когато чухме грохота. Скокнахме и изтичахме до кухнята, където видяхме ледените отломки", разказал синът на стопаните Раджив.
Астрономът Тхокчома Мейнуа, който се заинтригувал от новината и посетил дома на „бомбардираните", изказал предположението, че леденият къс е бил изхвърлен случайно от системата за поддръжката на космически кораб. В момента на инцидента небето било ясно и безоблачно. Журналисти развили идеята на Мейнуа, като предположили, че ледът може да се е откъснал от свръхзвуков самолет. Но проведеното разследване показало, че нито обичайни, нито свръхзвукови летателни апарати на това място и по това време не е имало. Пък и авиационни специалисти уверявали, че образуването на такива ледени блокове по обшивката на самолетите е невъзможно. А историческите справки сочели, че подобни явления в различни части на света е имало още преди изобретяването на летящите обекти. Още през 1802 г. например в Унгария от небето паднал леден блок, който тежал над 100 килограма. Няколко ледени блокчета с дължина около 30 см всяко паднали на земята в Дербишир, Великобритания, на 12 май 1811 г. На 22 май 1851 г. ледена „бомба" с размери на тиква паднала в Бангалор, Индия. 12 години по-късно още една шесткилограмова „тиква" от лед се приземила в Холандия. А според хрониките през 1725 г. в Серингапатам, Индия, от небето паднал леден блок с „размери на голям слон". Той се разтопил на 30-градусовата жега чак след три денонощия.
Английският капитан Блекистон по време на едно от пътуванията си записал в корабния дневник, че на 14 януари 1860 г., на около 300 мили от нос Добра Надежда, неговият кораб попаднал в силна буря, по време на която ярка мълния разцепила небето, след което морският съд бил засипан с град. Късовете, надупчили палубата, били от абсолютно прозрачен лед и с размери на керемиди.
Както свидетелства статистиката, в резултат на ледени бомбардировки е имало както животински, така и човешки жертви. На 10 януари 1950 г. в Дюселдорф ледено копие с дебелина 15 см и дължина 182 см пронизало дърводелец, който ремонтирал покрива на дома си. През август 1990 г. от подобно нападение пострадал англичанинът Стивън Пакеринг, уцелен в главата от леден къс с размерите на детска топка. След удара той ослепял частично. На 20 януари 2000 г. в испанския град Суфли 62-годишна собственичка на магазин за тютюневи изделия си вървяла по улицата, когато леден къс с тегло около килограм я фраснал по гърба. Жената припаднала от болката. Откарали я в болницата със счупена ключица.
Пет дни по-късно, на 25 януари 2000 г., в италианския град Анкона ледена бомба с тегло около 750 грама се приземила право върху главата на 24-годишния Масимо Джиунти. За негов късмет точно този ден, преди да излезе от дома си, решил, че е мразовито и нахлузил на главата си две дебели плетени шапки, които омекотили удара. „Бях чувал по радиото за ледените бомби, но никога не съм вярвал, че нещо подобно ще се случи на мен. Ако не бях толкова зиморничав и не бях с две шапки, вероятно днес щях да лежа в моргата", споделил от болницата късметлията.
