Великденските острови са открити навръх Великден през 1722 г. от нидерландския адмирал Якоб Рогевен. Те се наричат още Пасха. Най-големият остров се нарича Рапа Нуи (Райската земя). Когато са ги открили, холандците заварили местно население около 2,500-3,000 души. Освен хората на острова видели около 900 моари - каменни гигантски статуи, високи от 2 до 10 метра, като най-високия нарекли Паро - тежащ почти 75 тона. Загадката се състои в това какво се е случвало, преди да бъдат открити за света Великденските острови, как и от кого са били построени огромните моари. Трябва да се прибави и въпросът защо са били построени. На всичките въпроси няма еднозначен отговор. Статуите са високи до 10 метра, някои са изправени, а други са паднали на земята. Изглеждат на отдавна построени и изоставени на произвола на съдбата. Направени са изследвания с въглерод С-14, които показват, че са строени около 1250-1500 г. Моарите са гигантски статуи, заровени в земята (тези, които са изправени).

От снимката се забелязват огромните глави, издължени с нехарактерна за човешкия череп форма и структура. Освен моарите има и друга загадка - т.нар. Пъп на света. Самата цивилизация, населявала някога Великденските острови, смятала своя дом за центъра на света. Пъпът на света представлява най-кръглият и най-гладкият камък. Друга голяма мистерия са многобройните пещери под целите острови. Ако се приеме, че са били скривалища за евакуация, то се пита от кого толкова много са се страхували местните хора. Островът е достатъчно отдалечен от която и да е суша. С плавателните средства до XVI-XVII в. (Великите географски открития) е било невъзможно някой да ги достигне. В такъв случай остава неясен въпросът как са се населили островите. Откъде се е взело местното население?

Изглежда, че загадката за разплитане на въпроса за произхода на цивилизацията е почти невъзможна за разрешаване. Направени са и генетични изследвания на населението на островите. Населението на островите към края на XIX в. толкова е намаляло, че са били останали само 111 души. Има известни предположения и виждания на науката как е намаляло толкова много за век и половина. Предполага се, че Великденският остров е заселен между 300-1200 г. от полинезийци. В периода на най-голям разцвет на културата на Рапа Нуи (XVI-XVII в.) вероятно там са живели 10,000-15,000 души. Те са били обособени в два различни народа - „дългоухи" и „късоухи". „Дългоухите" са по-многочислени и облагодетелствани, докато „късоухите" заемат подчинено положение (били са почти като роби). Смята се, че „късоухите" вдигат въстание, вследствие на което „дългоухите" са напълно избити. Постепенно поради непрекъснатите войни и човешката дейност, която редуцира и без това ограничените ресурси, културата на Рапа Нуи запада, населението намалява и се отдава на канибализъм и робовладелчески отношения. Като причина може да се изтъкне отсичането на дърветата. Разположени насред океана, Великденските острови били изложени постоянно на океанските ветрове. Като изсекли дърветата, нямало какво да спира ветровете, които носели навътре солена океанска вода. По този начин постепенно почвата около крайбрежието и малко по-навътре станала солена и неплодородна. Като се намалил добивът на растения и култури, бил предизвикан недостиг на храна. Освен това се появили болести и хората станали по-слабоустойчиви. Недохранването е причина за намаляване на раждаемостта и увеличаване на смъртността сред населението. Изчерпали се ресурсите и цивилизацията се самоунищожила. Нещо подобно се случило на съвсем отдалечено от Великденските острови място - при кхмерите в Камбоджа. Поради отдалечеността цивилизацията на Великденските острови е живяла около 1,000 г. в пълна изолация.  Размерите на Рапа Нуи са 22-11 км. Най-близката суша е на 2075 км - островите Питкерн, а Южна Америка е на около 4000 км. Според Тур Хейердал, като направил изследвания и провел плавания с примитивни средства, достигнал до извода, че Великденските острови, както и островите от Полинезия са населени от Южна Америка, а не от Африка. Изследвани са културите, растителността, обичаите, боговете и легендите, за да се достигне до този извод. Специално за Рапа Нуи се налага мнението, че е населен от земите на древно Перу с тамошните жители, живели много преди инките.

Трябва да се прави разлика между моари и маори. Последните са коренните жители на Нова Зеландия, но не точно така. Те били по-малко на брой, но стигнали до новозеландските острови и победили мориорите, като се настанили на тяхно място. Какви сили и средства трябва да са притежавали примитивните хора от острова, че да изместят толкова тежки монолитни каменни блокове? Едва ли са били пренасяни на ръце. Да са ги търкаляли или избутвали с подемни устройства изглежда невероятно. Най-близката каменоломна е била на16 км.

Тези величествени статуи, които се извисяват и показват наличие на божествен живот, се наричат моаи. Те изобразяват човешки фигури с варираща височина от 2 до 10 метра. Броят им е 900. В каменна кариера на острова се намират много недовършени и съответно неизправни фигури, една от които е трябвало да бъде висока цели 20 метра. Странното е, че всички гледат към сушата и са обърнали гръб на морето. Телата им са представени само от кръста нагоре. Изследователите смятат, че това са високопоставени хора или герои на отдавна изчезнало местно племе.

Една от хипотезите за изработването на статуите е, че впоследствие съседни племена или малко от оцелелите им наследници на стара цивилизация са изработили фигурите от големи камъни. Първо са издялквали лицето, след това са оформяли статуята. От едната страна изравяли ров, за да могат да я изправят, като зад фигурата изсипвали постепенно чакъл и пясък. Накрая идвал един от най-трудните етапи. Предполага се, че са поставяли статуята на нещо като люлка или люлеещ се стол върху въжета. Теглели ги внимателно и така статуята бавно се придвижвала до определеното място. Там фигурата била завъртана заедно с люлката си и изправяна, като отново насипвали чакъл и пясък.

Не е обяснимо защо е толкова голям броят им (около 900). Ако днешното население, представители на победителите, е искало да запази някакъв спомен от старите времена, защо е трябвало да прави тези грамадни статуи? Кого ли изобразяват те? Може би някакви божества. Друга необяснима загадка е, че на Великденските острови възниква единствената азбука по тихоокеанските острови - ронго-ронго. За съжаление тя все още не е разчетена. Откъде може да се е взела - може би някъде от Южна Америка. Ако се направи сравнение с азбуките в този регион, може да се даде отговор на въпроса.

Когато дошли холандските пътешественици, нямало и следа от някаква цивилизация. Местното население живеело твърде окаяно, личал залезът на отминала култура.

За този демографски колапс учените винят европейците. Те смятат, че са нашественици, които донесли непознати болести и отвели част от населението в робство. Плъховете, които пък дошли още с първите полинезийски заселници и се разпространили мълниеносно из острова, също са сочени за фактор, ускорил загиването на цивилизацията. На научна конференция през 2008 г. учен, занимаващ се с демографски проблеми, представи доказателства, че популацията от плъхове вероятно е достигнала 20 милиона, тъй като на острова гризачите нямали естествен хищник, който да регулира броя им. Според него плъховете унищожили палмовите семена, в резултат на което дърветата изчезнали.

Има и една загадка, свързана с медицината. Рапамицинът е бактериален продукт, открит след 1970 г., след като са взети проби от почвата на най-отдалечените полинезийски острови. Веществото е наречено на името на големия остров Рапа Нуи. Използва се за определяне възрастта на гризачите. Правени са опити в института в щата Тексас и в лабораторията „Джаксън". След лечение с рапамицин животът на мишките се увеличил в лабораторни условия с около четвърт от живота им. Интересно е, че веществото рапамицин не се среща другаде по земята. Този факт е малко известен, защото при споменаването на Великденските острови се сещаме първо за каменните статуи на моарите.