Bече няколко десетилетия учени, изследователи на аномални явления, лекари и журналисти водят горещи спорове за феномена на филипинските хилери – лечители, които извършват операции без скалпел. Едни смятат, че хирургията без скалпел, анестезия и наркоза е чиста проба измама с елемент на фокусничество, други виждат в този феномен реално съществуващо явление, което по тяхно мнение заслужава да бъде изучено с голямо внимание.
Една от уникалните операции е описана по следния начин от изследователя Лайъл Уотсън: пациентка на средна възраст се оплаквала от постоянни прерязвания в областта на корема.
Както била с дрехите, я положили върху маса. Повдигнали дрехите, покрили я с някакъв плат, който изобщо не изглеждал стерилен, както се предполага при операция. В помещението влязъл хилерът. Той бил облечен с памучни панталони и риза с къси ръкави. Демонстрирал, че няма скрити предмети в гънките на дрехите.
Напълнили съд с вода и заедно с памук, който също бил проверен много внимателно, го подали на хилера. Филипинецът напоил памука с вода и потъркал корема на пациентката на мястото, където се предполага, че трябвало да се извърши разреза.
След това прекарал ръце отгоре и върху корема се появило нещо червено, вероятно кръв. Отначало червената течност изглеждала разредена, смесена с водата и влагата на кожата, но постепенно започнала да потъмнява и да струи между пръстите му.
След като приключил с операцията, хилерът измил кръвта от корема на пациентката и на тялото й нямало нито следа от хирургическа намеса – нито рана, нито драскотина. „Прокарах ръка по нейната кожа – пише Уотсън. – Тя беше гореща, но по нея нямаше нищо, никакви следи." Пациентката станала бавно и излязла от помещението без чужда помощ.
Смята се, че първите хилери са се появили още в езически времена. За хората, провеждащи хирургически операции с голи ръце, без инструменти, анестезия и наркоза, в света се заговаря през 50-те години на XX век. Тези толкова необичайни операции се провеждат на развиделяване и всички желаещи могат да наблюдават действията на нетрадиционните хирурзи. Изследователи на аномални явления наричат този феномен психохирургия, а светилата на медицината – опасно за живота на хората шарлатанство.
Особено прославили се на попрището на психохирургията са филипинските хилери. Тези народни лечители съществуват на Филипините от време оно, но не са афиширали своята дейност. Те са провеждали своите уникални операции и изобщо не са се вълнували каква оценка ще дадат на способностите им просветените учени люде.
Пикът на интереса към филипинските хилери е през 70-те години на миналия век. От март 1973 до април 1975 г. цяла научна експедиция изучава хилерите. В нея влизат учени от различни страни, а така също и пациенти доброволци, съгласни уникалните операции да бъдат извършени върху тях. Компетентната група, която разполага с неограничено време за изследванията си, стига до извода, че „фактическото съществуване и всекидневната практика на някои типове психоенергийни феномени не подлежи на съмнение". Но в хода на изследванията и в многобройни интервюта учените отбелязват, че заедно с истинските хилери има и шарлатани, които благодарение на ловкостта на ръцете си и някои хитри приспособления само имитират операции.
През 70-те години киноекип от ГДР заснема на Филипините любопитен филм, в който хилери демонстрират уникалните си възможности. В един от епизодите мъж държи в протегнатите си ръце разгъната лента лейкопласт, който се разнася от разстояние 3-5 см по реброто и полепва, все едно са го срязали с бръснарско ножче. В друг кадър двама немци не успяват да разгърнат лента лейкопласт от 6 слоя. Към тях доближава възрастен филипинец, накланя се, изплезва език и с него „разрязва" всичките шест слоя...
Немската киногрупа успява да заснеме от начало до край уникална операция по отстраняване на фибром на матката. В операцията участват двама филипинци хилери и жена асистент. Един от хилерите създава около пациентката мощно поле, което заменя антисептичните материали и анестезията. Друг веднага пристъпва към операция. Той спуска ръце върху оголеното тяло на пациентката, дланите му започват да вибрират и по някое време потъват в тялото на пациентката, без да срещнат препятствие. Хилерът намира с опипване тумора и го отстранява, а асистентката му го изхвърля в кофа. Хилерът събира ръцете си и ги вади бързо от тялото.
При наблюденията си върху операциите на хилерите болшинството учени са шокирани от обстоятелството, че те се провеждат без необходимата антисептика. В отговор на упреци на западни специалисти известният хилер Виргилио Гутиерес казва: „Когато се занимавам с лечение, аз и цялото ми обкръжение сме под влиянието на Духа (енергията). Тъй като тази енергия е чиста, не може да се получат инфекции. Степента на вибрациите на хилера е толкова висока, че инфекцията е невъзможна."
Скептиците са убедени, че инфекцията не е възможна по съвсем друга причина. Те смятат, че всички, които вярват във феномена на хилерите, просто са станали жертва на измама. На практика хилерите не провеждат никакви операции и именно затова въпросът с антисептиката не ги вълнува. Облекчението, което изпитват всички пациенти след „операциите", скептиците обясняват с психологически фактор: болните вярват в чудото, а самовнушението понякога е способно да твори чудеса.
Каква е технологията на тази толкова ефектна измама, както твърдят скептиците? Те смятат, че хилерите крият в дрехите си неголеми торбички, в които има примерно рибен мехур с кръв или някакви други вътрешни органи на животни. Когато притиснат пръсти към тялото на болния, от натиска кръвта потича по пръстите им и създава впечатлението, че има разрез в кожата. След това мнимият лечител рязко оттласква ръцете си и демонстрира отделен тумор или някакво друго парченце плът. Кръвта се изтрива от тялото на пациента и е напълно нормално да няма нищо по кожата след този фокус.
Феноменът психохирургия съществува. Достатъчно е да се спомене името на един знаменит бразилски „хирург" – Хосе Педро де Фрейтас, известен под псевдонима Ариго. Той е провел хиляди успешни операции в състояние на транс с най-примитивни инструменти, които са му били под ръка. При това не е имало никакви постоперационни усложнения.
Mного изследователи смятат, че истинските хилери живеят само на остров Лусон. Тяхното обяснение е, че на това място Земята е пропита с особена енергия, която помага да се провеждат уникалните операции. За това, че островът се явява своеобразна аномална зона, говори и фактът, че навигационните прибори на корабите в тази акватория винаги дават грешки.
Учените предполагат, че по време на уникалните си операции хилерите изпадат в състояние на дълбок транс, който им позволява да концентрират особена енергия в окончанията на пръстите си и да превръщат дланите си в своеобпазен енергиен скалпел.
