Дупката в Царичина днес е обрасла с трева, само леката вдлъбнатина подсказва къде точно е копано
Годината е 1990. По заповед на Генералния щаб на Българската народна армия започват секретни разкопки в село Царичина. Акцията е толкова тайна, че за нея не знаят дори в правителството на държавата. На място са командировани специално проверени за лоялност войници, които също нямат и понятие какво точно ще се издирва. Освен тях в операцията вземат участие само екстрасенси и висши офицери. Копае се ден и нощ. Остават само 100 метра и екстрасенсите са убедени, че ще открият нещо невиждано досега, но внезапно работата спира. Всичко е зазидано под дебел пласт бетон. Входът на Царичинската дупка е затрупан с камъни, а върху тях е излята бетонна плоча. Днес малцина още помнят загадката около тези разкопки, белязали първите години на демокрацията в България. Измама или дълго търсеното доказателство, че не сме сами във Вселената... Какво е Царичинската дупка? В три поредни броя BG VOICE ще се върне към тази история - връстница на много наши читатели, които и понятие си нямат, че в не толкова далечно време България е била център на една мистерия, за която са писали издания по целия свят.
Според разкази на военни в Царичина е трябвало да бъдат търсени артефакти за първия човек на земята, а информацията къде да копаят са получавали от извънземна цивилизация от съзвездието Феникс. Слуховете за това какво точно са търсили военните там варират от феномен, космически кораб, извънземна цивилизация и хиляди неизвестни йероглифи с доказателства за извънземен разум, през търсене на съкровище, на прародителката на човечеството, наречена от Ванга „жута маймуна - ни мъж, ни жена", до измама и източване на милиони от военния бюджет. Разкопките продължават в пълна секретност и супер охрана почти две години - от 6 декември 1990 г. до 19 ноември 1992 г.
В техния разгар се появява една жалба на полковник професор Делчо Наплатанов, доктор на техническите науки и началник на Научния отдел на Генералния щаб на Българската армия. Тя е написана на 21 ноември 1991 г. и е внесена до министъра на отбраната тогава Димитър Луджев и прокурора на въоръжените сили ген. Лилко Йоцов. Резолюция върху нея говори, че е била изпратена и на премиера Филип Димитров, и на Народното събрание. Реакция, поне видима за обществото, няма. Документът е от цели 31 страници и насочва към един от най-важните въпроси, останал след странните разкопки в Царичина: защо след спирането им и запечатването на дупката започват да измират хора по странен начин?
През 1995 г. проф. Делчо Наплатанов е намерен мъртъв под мост в София. Четири години преди това - на 8 февруари 1991 г., в 9.15 ч. се самоубива и дъщеря му Марина Наплатанова. Момичето се хвърля от десетия етаж на блока в столичния квартал „Красно село". Отговори на въпроса за мистериозната смърт на бащата и дъщерята се съдържат в самото писмо на проф. Делчо Наплатанов за събитията, съпровождащи разкопките в Царичина. Текстът намеква за активно въздействие с психотронно оръжие (лeптонно по неговото определение) върху него и дъщеря му. Професорът описва подробно в писмото до министъра на отбраната, прокурора, парламента и премиера механизма на въздействие на психотронното оръжие върху двамата.
Фактите от писмото
Наплатанов се обръща с тази жалба към военния министър и прокурора на въоръжените сили по повод „трагедията, разиграла се в Генералния щаб (ГЩ) под ръководството на неговия тогавашен началник ген.-полк. Радню Минчев, в резултат на която предумишлено чрез парапсихологически въздействия на 8 февруари 1991 г. е убита" дъщеря му Марина Наплатанова. Според жалбата на професора всичко започна през октомври 1990 г, когато го търсят екстрасенси от инициативния комитет за учредяването на асоциация „Феномени" и при него в приемната на МО идват председателят на асоциацията Стамен Стаменов и екстрасенсът от Пловдив Димитър Сираков. Казват, че идват по договореност със заместника на Наплатанов - полк. Цвятко Кънев. Обясняват, че целта на създаването на асоциацията е да изучават проблемите на биоенергетиката, и затова търсят съдействие и сътрудничество с Генщаба, настояват и за среща с началника на ГЩ ген.-полк. Радню Минчев. По същото време дъщеря му Марина започва да се оплаква от периодично подаване на чужди мисли в мозъка й.
„Тогава аз още не знаех, че телепатичната връзка отдавна е реалност и чрез нея могат не само да се предават чужди мръсни мисли и думи, но могат да изтезават и убиват", пише Наплатанов. Във връзка с това след изследвания консилиум от психиатри на Медицинска академия заключава, че Марина не страда от психично заболяване. Екстрасенсът Сираков обаче обяснява на Марина, че тя е избрана от извънземната цивилизация под кодовото название „КИКИ" за връзка с планетата Земя, и започва да му задава въпроси. Марина и Сираков заявяват, че чуват едни и същи, и то доста остроумни отговори и започват да се смеят. След няколко дни екстрасенсите Димитър Сираков и Дора Петрова (работила в специалните служби - посочва проф. Наплатанов), отиват на поисканата от тях среща с началника на ГЩ, който проявява голям интерес. Двамата правят сеанс на ген. Минчев, който наскоро е опериран, и от този момент започват често да контактуват с него.
През това време по канала, с който поддържала връзка Марина, започнала да постъпва
информация. На 3 ноември 1990 г. се получава „Апел на Асоциацията на обединените цивилизации (АСО) до ООН", в който се казва, че много сериозни обстоятелства ги заставят да потърсят връзка с човечеството и предлагат на 22 февруари 1992 г. в София да се проведе първата галактическа дипломатическа среща и научна конференция на тема „Живот и еволюция на човека в Космоса". В следващите дни на Марина е продиктуван списък от 183 теми, които да се обсъдят на тази конференция. Тя ги предава на екстрасенса Сираков, а той ги задържа „по заповед на системата под кодовото наименование „РОРО", връзка или контактьор на която е Елка Логинова, съпруга на служител от Министерството на отбраната (МО), която впоследствие се оказва назначена в министерството на сержантска длъжност по заповед на споменатия по-горе Радню Минчев „за особени заслуги". От този момент Сираков поставя код на куфарчето си и го заключва в метален шкаф в кабинета на Наплатанов. Куфарът дълго стои там, но дали материалите са в него, професорът няма как да разбере. После
куфарчето е преместено в някакъв склад, а оттам следите му се губят.
На втората си среща с началника на ГЩ на 3 декември 1990 г. екстрасенсите Сираков и Дора Петкова му разказват за родово предание за старинно съкровище в село Градец, разказано им от местен мъж. На него пък „чрез сън му било внушено, че трябва да го направи достояние на ГЩ на Българската армия". Мъжът връчва нарисувана на ръка схема на местността и прави уговорка, че той самият не трябва да се явява в селото, защото местните иманяри ще го познаят. Дора Петрова особено настоява да му повярват, защото и друг път е участвала в такива разкопки и е веща по тези въпроси. Същата вечер обаче екстрасенсът Сираков звъни на началника на ГЩ, казва му, че Логинова получила по канала „РОРО" много важна за него служебна информация, и моли да я приеме веднага. Тя е доведена със служебна кола в кабинета на ген. Радню Минчев, а важната информация се оказва фактът, че „РОРО" потвърдил мястото на съкровището, а Логинова начертава две схеми на мястото. „РОРО" обаче изрично дал само три дни за изкопаването и изваждането на съкровището. От този момент кой да влиза в кабинета на началника на ГЩ вече определял екстрасенсът Сираков.
Тандемът „началник на ГЩ - екстрасенси" дори се готви да излети с хеликоптер, за „да направи рекогносцировка на местността, за да не оставя следи и да не прави впечатление на местните хора". Тук Наплатанов коментира: „Много по-късно разбрах, че аз през цялото време съм бил воден за носа, а действието се е развивало по предварително разработен сценарий от ген. Минчев и специалните служби на Министерството на отбраната и МВР". Наплатанов обяснява на началника на ГЩ, че и неговата дъщеря е екстрасенс и може да помогне за откриването на мястото. Генералът пита по телефона Логинова и се съгласява. След като мястото е открито, ген. Минчев заявява, че е разработил план на секретната операция, която нарекъл с кодовото название „Слава", и нарежда на цивилния Наплатанов да поеме ръководството на групата, независимо че в нея участва и офицер - началникът на химическите войски ген.-майор Динев. Рано на следващата сутрин, 6 декември 1990 г., в 7 ч. заедно с началник-щаба на инженерни войски повеждат колона от инженерни машини към местността. Там вече ги чака охраната, районът е отцепен, развърната е радиостанция, с която да се поддържа връзка с началника на ГЩ. Независимо че това е една от най-добрите радиостанции със ЗЕС апаратура, свръзка през целия ден почти нямало и едва се чувало. Машините и особено хидравликата непрекъснато блокира като по команда, механик водачът се движел като роботизиран под дистанционни команди и с изменено до неузнаваемост лице. На мястото вече има и представител на прокуратурата.
Продължението следва...
