Смешна реплика на Катето Евро по адрес на сина й Александър Кадиев развесели цяла България. Седмица след гостуването на актрисата в “Шоуто на Слави” хората още се усмихват на: “Може ли при жива майка да се жениш?” Шегата обаче повдигна и една по-сериозна тема: Възможно ли е зрели хора да живеят в мир с родителите си? Защо пък не? Зависи от самите хора. Всеизвестен факт е, че Катето, Сашко, снаха й Таня и внучката й Кати делят една къща, но как успяват да запазят добрите си отношения, че и да се шегуват на тази тема? “Много ясно, че това за живата майка беше шега – казва тя. – Даже се подигравам на жени, които до такава степен са влюбени в синовете си, че чак им се бъркат и в семейния живот.” Имала навремето приятел, на пръв поглед сериозен мъж, но натрапчиво мамино синче. Викали му Боре Мама, понеже непрестанно говорел за майка си и за всичко до нея се допитвал. “Никога не бих казала на Сашко и една лоша дума за Таня. Наясно съм колко е силно влиянието на майката, мога да му въздействам, но не искам по никакъв начин да им се бъркам или да им налагам правила.” 3 г. преди да се пренесе със семейството си в къщата, младият Кадиев живее под наем. Междувременно баща му Георги умира и Катето остава сама. “Сашко много ми липсваше в този период – разказва тя. – Особено почукването на вратата ми вечер: “Майко, спиш ли? Стани да изпушим по една цигара да си разкажем нещо.” Липсвала й най-вече грижата по сина й – да му сготви, да сложи масата, да си хапнат, обикновените неща, които човек споделя с

най-обичните си хора

“Човек свиква да се грижи за детето си, а после му се обезсмисля някак животът.” Когато се ражда малката Катерина, семейството решава, че е най-добре да заживее в къщата извън София на чист въздух и простор. Ремонтират и се нанасят на първия етаж, пише „24 часа“. “Обаче той се върна друг човек, вече мъж. За тези 3 години беше пораснал. Вече беше започнал много да работи, изморява се, изнервен е и между нас има конфликти. Даже понякога съжалява, че сме се събрали.” Според нея синът й днес не отдава особено значение на това, че майка му всъщност им помага, но с повечето млади хора е така. Дразнел се например, че тя често слиза на неговия етаж. “А всъщност – пояснява Катето – той по-често се качва на моя. Когато аз сляза за нещо, то е или за да видя какво става с котлето, или да им занеса нещо за ядене, или да взема детето. Не ходя да им гостувам.” Безспорно е удобно да имаш подръка вярна баба, на която да си повериш детето. Катето душа дава за малката си внучка, готова е за нея чудеса да направи, на драго сърце я гледа, когато родителите й са заети. Грижи се и за кучето на младото семейство, макар тя самата да има три. “Ако живееха в София, нямаше да мога непрекъснато да ходя у тях, за да им помагам.” Другото безспорно и важно качество на Евро в ролята на баба е, че умее да готви вълшебно. Кеф ти първо, кеф ти второ, кеф ти десерт – каквото поиска Сашко. От малък така си го гледа все с вкусни манджи. Съвместният живот си има и добри, и лоши страни, казва тя.

Караниците са неизбежни

но това важи с пълна сила и за семействата, които живеят сами. Катето и Сашко са артисти и дори когато спорят за нещо, са забавни да ги гледаш отстрани: “Скараме ли се, започвам да го плаша: “Ей сега ще зазидам стълбите. Викам майстор!” Но това не може да стане, естествено. Ето, днес го няма, а котлето два пъти е спирало. Трябва да сляза да видя.” Според нея родителите несъзнателно дразнят децата си, от добро го правят: “Тука от време на време се мрънка, че съм досадница или че давам акъл. Аз че давам, давам, ама това е присъщо за Девата.” Тя и Сашко са родени през един ден, той е на 30 август, а Катето на 1 септември, една зодия са, много си приличат по характер и нрав, затова вероятно и често се карат, въпреки че иначе умират един за друг. “Даже сме посадили между нас дърво”, разказва актрисата. Имало поверие, че когато двама души много се карат, трябва да засадят дърво помежду си, за да си отиде лошата енергия. И речено–сторено: “Застанахме един срещу друг, изкопахме дупка и посадихме череша, ама и тя не оправи работата. Беше мъничка фиданка, но порасна, ражда череши, обаче ние със Сашко просто сме много еднакви. Хубавото е, че бързо ни минава.” Всички млади хора, казва Катето, трябва да разберат, че родителите им са в помощ в края на краищата. “Ние със Сашко не сме в 1 апартамент, а в къща, не се виждаме непрекъснато. Той се качва на моя етаж нощно време,

яде ми от шоколадите

и ми взема от хладилника някои неща, които са ми важни. Крия много, ама той ги намира, даже съм стигала дотам да крия в пералнята.” Майката и синът играят на една сцена в представлението “Горката Франция”. Тя разказва как, докато пътуват из страната, непрестанно се карат. “Аз съм виновна винаги за всичко – ако е объркал пътя например, непрекъснато ми прави забележки. Включително и на сцената. Доближава се до мен и тихо ми вика: “Майко, темпо!” Седнал да учи старата маймуна как се играе театър!” Катето е надарена с уникалната способност да завършва всяка своя мисъл с оптимизъм и смях, заразява с чувството си за хумор и оптимизма си. “На него му минава бързо, обаче аз решавам, че ще му се сърдя жестоко. Прибираме се от представление, не си говорим, трескаме си вратите, всеки си отива на етажа и на другия ден започва: “О, майче, кво прайш, как си?” Най-интересното е, че двете със снаха й винаги са срещу Сашко, когато спорят. Катето я описва като спокоен характер, а сина си като избухлив, нервен и емоционален. “Ако не беше малко луд и различен, нямаше да бъде толкова добър артист. Представяш ли си да се превъплъщаваш всяка вечер в различен човек? Той наистина има представления в театъра всяка вечер, а всяка сутрин е в “Преди обед”, много пътува. По-специална порода човек е артистът. Слава Богу, че Таня е спокойна.” Навремето, докато Сашко е още ученик, майка му се опитала да го накара да окоси ливадата, а той й отговорил: “По̀ ми се бие плоча на къщата.” До ден днешен Кадиев косачка не пипва. “Не го изисквам от него”, признава тя. “Действително е много зает. Не че аз съм много свободна, имам доста ангажименти, но някак така се получи, че дворът и градината са мое задължение и аз си го приемам като част от живота. Ето, онзиден, когато заваля сняг, викам: “Саше, виж каква хубава лопата за сняг съм купила.” А той: “Като си я купила,

започвай да чистиш

– какво ми я показваш?” Радва се, че Таня й помага. “Двете с нея заедно опъваме каиша по къщата.” Всъщност няма хора на този свят, които да живеят без конфликти, само любовта им е различна. Катето е запомнила една притча, която й разказала театралната режисьорка Лили Абаджиева: Една снаха много мразела свекърва си и казала на мъжа си: “Не искам повече да я виждам, искам да я убиеш и да ми донесеш сърцето й.” Отива синът, убива майка си, изважда й сърцето и тръгва да се връща, но по пътя се спъва и пада, а сърцето проговаря: “Удари ли се, сине?” В тази любов Катето вярва с цялото си майчинско сърце!