“От 40 години живея в Америка, но съм българин, винаги съм бил българин и винаги ще бъда българин.” Това казва политическият анализатор Алекс Алексиев в интервю през 2011 г. За жалост в нощта срещу неделя сърцето му спря в столична болница. Алекс Алексиев е роден през 1941 г. в София.
Син е на известния художник, карикатурист, публицист и издател Райко Алексиев, който умира след зверски побой в милицията на 18 ноември 1944 г. и става една от първите жертви на червения терор след 9 септември 1944 г. Животът на Алекс – буржоазно момче и дете на враг на народа, не е лесен в България. Затова
през 1965 г. емигрира в САЩ
Ненавиждаше комунизма, тероризма изобщо. Но винаги когато говореше за комунистическата зараза, акцентираше на идеологията, никога не нападаше лично дори когато виждаше деца на известни комунисти във властта. “Аз не вярвам в наследствената вина, намирам го за нещо много грозно”, отсичаше Алекс, когато го питах за зловещия край на баща му. В САЩ Алексиев дълги години работи като анализатор за изследователския център за политически науки “Ран корпорейшън”.
В края на студената война бе изпълнителен директор на европейската секция на радио “Свободна Европа” в Мюнхен. А непосредствено преди падането на Берлинската стена бе специален пратеник на американското правителство в прибалтийските държави, натоварен със специална мисия. След падането на комунизма се завърна в Родината и през 1991 г. стана съветник на първия демократично избран премиер Филип Димитров. След като през 1992 г. правителството на СДС падна от власт, анализаторът отново се върна в САЩ. И отнов
преподава в Станфордския университет
Работи и като консултант на водещи американски неправителствени институции, близък е до високите нива на военните и дипломатическите среди в САЩ. Негови анализи по националната сигурност са се ползвали от Пентагона и ЦРУ. До последно бе научен сътрудник в института “Хъдсън”, защото в САЩ Алексиев бе от най-добрите познавачи на политиката на Съветския съюз и радикалния ислям. След 2010 г. започна да се връща по-често и за по-дълго в Родината. Казваше, че има много приятели и роднини и се чувства добре тук. Но и държавата много ме интересува, обясняваше той и се надяваше, че може да е полезен с анализите си. Вярваше, че старата десница ще се възроди, и всеки път се разочароваше от провалите й. Затова на предишните евроизбори през 2014 г. Алексиев се опита да се кандидатира като независим евродепутат, но регистрацията му бе отхвърлена от ЦИК с тезата, че не е живял последните 6 месеца в ЕС. Приятелите му
определят Алекс Алексиев като Вечния борец
Страх го беше само от пълзящата реставрация на комунизма, от влиянието на Русия на Путин и Турция на Ердоган. През юни 2019 г. Алексиев успя да осъществи една от големите си идеи – изложба в Софийската градска галерия за творчеството на своя баща Райко Алексиев. През септември трябваше да излезе от печат и албум монография за Райко Алексиев, който подготвяше заедно с поета Борис Христов. Поклон пред паметта му!
