Съвсем неочаквано в САЩ ни е напуснал Ерик Алексиев, само на 30 години – един от синовете на незабравимия Алекс Алексиев, внук на големия художник и сатирик Райко Алексиев.
За него Алекс с особено въодушевление казваше: „Ерик е най-истинският българин в нашето семейство. Обича шкембе, люто, чесън, червени чушки, туршия, ракия - всичко българско. Говори като българин, мисли като българин, обожава българската храна, независимо, че е роден и израснал в Америка“.
Визуално, но и като характер Ерик приличаше най-много на Алекс и беше тръгнал по стъпките му – изкушен от политологията, обещаващ анализатор на глобалния свят.
Прочети още
„След смъртта на Алекс се прибра в САЩ, а през лятото тази година пое към Непал, стигна до първи базов лагер под Еверест.
И ако е търсил боговете на най-високата точка на света, то вече със сигурност са заедно, за да им разказва за България – родината на Алекс и Райко“, пишат неговите близки във Facebook.
Все повече стават българите, които след години живот в чужбина, преоткриват очарованието на родината и отварят нова житейска страница именно в България. Един от тях беше и роденият в Калифорния Ерик Алексиев. Завръщането на младия мъж преди години имаше и специална мисия – дa разбере повече за миналото и да опази наследството на именития си род. Ерик беше внук на големия ни художник, карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев.
Роден през март 1893 г. в Пазарджик, в семейство, чиито корени достигат до Гърция, Райко Алексиев проявява изявен интерес в областта на литературата и изобразителното изкуство от най-ранна възраст.
В началото на кариерата си сътрудничи на различни вестници. По-късно започва да поддържа страницата „Смях и закачки" на вестник „Зора", където публикува и фрагменти от своето произведение „Хумористична история за българите“, в което проличава и талантът му като писател. В него Алексиев описва обществено-политическите недъзи, на които става свидетел у нас. През 1937 година то е отпечатано в самостоятелно издание, което бързо изчезва, но днес може да бъде открито отново на книжния пазар.
В периода от 1932 до смъртта си през 1944 година Райко Алексиев сам илюстрира и списва вестник „Щурец“, който не спира да излиза и вълнува своите читатели дори по време на Втората световна война. През годините карикатуристът е известен с различни псевдоними, сред които популярен и до днес остава Фра Дяволо. Острият му език и карикатурите, които рисува, не се харесват на новата комунистическа власт. През ноември 1944 г. Алексиев е задържан, а смъртта му и до днес е мистерия. Неговият внук предполага, че:
„Причината са няколко карикатури, посветени на Сталин, които не са се харесали на генералисимуса и приближените му. Както може да видите от неговите карикатури, той се е шегувал със Съветския съюз и комунистическия режим и е мислел, че това не е моделът, по който хората трябва да живеят“.
