Един от най-наивните и глупави начини да се ограничат пътуванията на българите в чужбина по време на комунистическия режим в страната ни е това, да се заблуждават. Георги и Николинка от София решават да пътуват до Турция в края на 70-те години на ХХ в. По това време Георги е член на комунистическата партия в България и е считан от властта за активен комунист, а тя търси начини да му въздейства, за да не пътува до Турция, защото страната е капиталистическа, а това носи своите „опасности“ в онези години.
„Опасностите“ са предимно за това, да не би „добрият комунист“ да види благата на западната цивилизация и това да доведе до ситуация, в която да се разклатят „здравите марксистко-ленински устои“ на убедения комунист.
Властите тогава няма как да знаят, че
Георги е формален комунист,
той е станал член на партията не защото врява в идеите, а защото това ще му осигури известно спокойствие и относително нормален живот в условията на тоталитарната комунистическа държава.
Прочети още
За да осуети пътуването на Георги и Николинка в Турция, властта прибягва до изключително забавни прийоми, като налагането на измислени, дори комични стереотипи. Започва кампания за раздухването на слухове, с които се обяснява, как на големия пазар „Капалъ чарши“ в Истанбул, както е известен сред българите, били отвличани жени. От там те бързо били транспортирани до пристанището, по тайни сокаци и коридори и били натоварвани упоени в трюмовете на кораби, които след това ги отвеждали като „бели робини“.
Спокойният и свикнал на един калибриран живот „комунистически човек“ от тогавашна България няма как да не се стресне от такива приказки и дори и да осъзнава, че е възможно да са, а реално те са, самоцелни, за всеки случай той би взел предпазни мерки. На това разчита властта тогава!
Николинка и Георги също обмислят, дали да заминат, но все пак двамата решават да го направят и
виждат един съвършено различен свят,
динамичен, добронамерен, предприемчив, шарен, красив, различен от всичко, което е България в онези години.
Това обаче не е първият случай, при който двамата пътуват в чужбина и се сблъскват с опити от страна на официалната власт да бъдат спрени.
Малко по-късно Георги и Николинка пътуват до столицата на Гърция, Атина, като посещават и Солун. В пристанището на Солун Николинка залита и за малко не пада в морето. Двамата се шегуват по-късно, защото се сещат за други „опасности“, за които са ги „предупреждавали“ в София, преди да заминат.
Служители, вероятно от тайната полиция в България, предупреждават, че
в Средиземно море имало акули
и било много опасно, заради това не било много удачно да се пътува там.
Гърция в онези години също е капиталистическа държава и комунистическата власт в България не толерира посещенията в нея, защото това може да създаде усещането, че при капитализма се живее по-интересно, отколкото в „комунистическия рай“, който би следвало да се намира именно в България.
Опитите на властите да ограничат пътуванията на Георги и Николинка не успяват, може би защото властта вярва, че мъжът е убеден и правоверен комунист и няма да „изневери“ на партията и родината. Други хора обаче не са имали този късмет и не са били допускани до разрешение да заминат.
Абсурдите на тези ограничения днес наистина изглеждат странни, едни хора, които не са били свидетели на такива ситуации, може дори да не повярват, че това е действителност, че някога е било истинско, че се е случвало.
Георги и Николинка не са пътували кой знае колко далече и в едва ли не някакви екзотични дестинации, но дори и пътуването до съседни държави като Турция и Гърция се оказват толкова труднодостъпни, не защото не можем да влезем там, а защото не можем да излезем от България.
Родината не пуска българите да пътуват,
защото се страхува, че те няма да се върнат. Това е парадоксът на пътуванията в годините на комунистическия режим. Ограниченията не са толкова за онези, които отиват някъде, а проблемът идва от това, че трябва да напускат България. По това време страната представлява един истински концентрационен лагер – всички са задължени да живеят тук, те нямат избор, а за да излязат, са им необходими задгранични паспорти, които се издават за конкретния случай. Дори приближаването до граничните зони изисква получаването на специално разрешение – открит лист, да не би някой да се „изкуши“ и да напусне България по нерегламентиран начин.
Прочети още
Всичко това затваря и капсулира страната и води до комични, или може би по-скоро до трагикомични ситуации, в които се обяснява как извън България има гангстери, акули и похотливци, които могат сериозно да застрашат сигурността на високоморалния, нравствен и идеологически подкован „комунистически човек“, който е решил да пътува…
