Пол Рикар от Франс прес, превод: БТА
Варианти, мутации - едновременно притеснителни и твърде технически, тези термини понякога са източник на объркване за широката публика. Ето какво се знае за тях и какво означава това за пандемията от COVID-19.
Колко са вариантите?
Какви са последствията?
Сама по себе си появата на мутации е всичко, освен изненадваща. Това е естествен процес, защото вирусът развива мутации с времето, за да осигури оцеляването си. "По света са били идентифицирани над 4000 варианта на SARS-CoV-2", обяснява британската здравна служба на интернет сайта си. "Повечето нямат отражение върху общественото здравеопазване", подчертава СЗО. Всъщност всичко зависи от мутациите, които пренасят. Така, една мутация, наричана N501Y, съществуваща при британския, южноафриканския и бразилския вариант, е заподозряна, че ги прави по-заразни. А южноафриканският и бразилският вариант носят и друга мутация, E484K, за която се подозира, че намалява имунитета, придобит или вследствие на прекарана инфекция (и следователно повишава възможността за повторно заразяване), или от ваксините. http://gty.im/1212007685 За широката публика е трудно да се ориентира в това, още повече, че вариантите имат много технически имена, без международно уеднаквяване. Например британският вариант се нарича или 501Y.V1, или VOC202012/01 и е част от рода B.1.1.7.
По-заразен?
По този въпрос има консенсус по отношение на трите "тревожни варианта". За момента обаче той се основава само на епидемиологични данни: изследователите наблюдават с каква скорост се разпространяват тези варианти и от това правят заключения колко по-заразни са.Следователно това не позволява да се посочат категорични числа, защото резултатите може да варират в зависимост от наложените в засегнатите региони ограничителни мерки. http://gty.im/1207568784 Въз основа на различни проучвания СЗО смята, че британският вариант е с 36 до 75 на сто по-заразен. Тя посочва и извършено в Бразилия проучване, според което бразилският вариант може да е два и половина пъти по-заразен. Няколко екипа изследователи по света анализират биологичните характеристики на тези варианти, надявайки се да разберат защо са по-заразни. "Има различни хипотези за проучване: може би вирусният товар е по-висок, или вариантът влиза по-лесно в клетките, или се размножава по-бързо", заявява пред АФП Оливие Шварц от Института "Пастьор", който ръководи един от тези екипи.
По-опасни?
Такъв изглежда е случаят с британския вариант. Изследване, публикувано на 10 март, стига до заключението, че той е с 64 на сто по-смъртоносен от класическия коронавирус. На 1000 открити случая британският вариант води до 4,1 смъртни случая, в сравнение с 2,5 на сто за класическия коронавирус, гласи заключението на това изследване, публикувано в медицинското списание BMJ. То потвърждава първите наблюдения, направени в края на януари от британските власти. Освен това, въз основа на друго изследване, извършено в Южна Африка, СЗО изчислява, че южноафриканският вариант "увеличава риска от смърт в болница с 20 на сто".
Доколко са ефикасни ваксините?
Според няколко ин витро проучвания, ефикасността на ваксините не намалява значително при британския вариант, но това изглежда се случва при южноафриканския и бразилския, поради известната мутация E484K. Най-ново е едно френско проучване на Института "Пастьор", публикувано в "Nature Medicine". То показва, че антителата, произведени след инжектирането на една от наличните ваксини, тази на "Pfizer", "са почти толкова ефикасни срещу британския вариант, колкото и срещу класическия коронавирус, но "по-малко ефикасни срещу южноафриканския, според Института "Пастьор".