Хаосът обгърна Кабул, след разпадането на афганистанското правителство. Талибаните завзеха контрола върху държавата. И докато кризата се усилва, снимки от Кабул показват отчаяните опити на афганистанците да избягат от новия режим. Най-малко 12 души са загинали при опитите си да се качат на някои от военните самолети на летището в Кабул, които иначе са предназначени да евакуират дипломатите от страната. Колко са ранените, никой не знае. Има сигнали, че талибаните възпрепятстват евакуацията на част от хората. Ужасяващи кадри обиколиха света – афганистанци буквално висят от военните самолети, с надеждата, че те ще ги отведат на безопасно място.

6 000 американски войници са изпратени в Афганистан, за да подпомагат изтеглянето на чуждестранните граждани. Те обаче трябва да се справят и с щурма на афганистанците на летището.

Според Байдън хаосът е неизбежен

Президентът на САЩ Джо

Байдън

от своя страна защити решението си да изтегли американската армия от страната, заявявайки, че няма да прехвърли войната на пети американски президент. В първото си телевизионно интервю от месеци, държавният глава на САЩ каза, че хаосът е бил неизбежен. „Лидерът на афганистанското правителство, се качи на самолет, а обучените от САЩ афганистански войски изоставиха екипировката си побегнаха“, напомни президентът. Американските части могат да останат в Афганистан и след 31 август, ако дотогава не бъдат евакуирани всички граждани на САЩ.

Байдън потвърди, че между 50 000 и 65 000 афганистанци и техните семейства ще бъдат евакуирани с помощта на Щатите.

Президентът избяга

Намиращият се в изгнание в Обединените арабски емирства (ОАЕ) афганистански президент Ашраф Гани заяви, че е напуснал Кабул, за да предотврати кръвопролитие и опроверга съобщенията, че е взел със себе си голяма сума пари, когато е заминал от президентския дворец.

Гани беше остро разкритикуван от бивши свои министри за това, че е напуснал внезапно страната, когато силите на талибаните влязоха в Кабул в неделя. „Ако бях останал, щях да стана свидетел на кръвопролитие в Кабул“, каза Гани. Гани потвърди, че към момента се намира в ОАЕ.

Талибаните: Променихме се

В първата си пресконференция след поемането на властта, говорителят на талибаните заяви, че те вече не са същите.

В опит да спечелят благоразположението на международната общност, те започнаха политическата си кампания с много обещания – че няма да има насилие, че ще гарантират правата на жените и че ще осигурят свобода на медиите, но в рамките на Шериата. Според някои експерти изказванията им демонстрират смекчаване на идеологията, характерна за движението през последните няколко години.

Шериат по талибански

Идеологията на талибаните съдържа елементи от радикалния фундаментализъм и специфични – етнически, взети по-специално от пущунския социален кодекс (пущунвали). Това е доста сурова система от ценностни представи и норми, обичаи и ритуали, определящи поведението на всеки член от афганистанското общество. Според ориенталиста „този консервативен кодекс е по-суров от шериата“. През последните години обаче талибаните успяха да се отдалечат от затворената етническа консервативно-социална етика в посока към шериата.

Още през май например говорителят на движението Забиула Муджахид заяви, че движението ще приеме закони, гарантиращи участие на жените в обществения живот, с цел „жените да могат да допринасят за живота на страната в мирна и защитена среда“. Жените ще продължат да получават образование, включително висше. Талибаните обаче смятат да въведат разделно обучение.

Жените

трябва задължително да ходят с покрити коси. Много от тях не са напускали домовете си от дни от страх. Талибаните раздават забрадки и хиджаби на младите момичета, които ходят на училище. Засега обаче повечето жени чакат по-ясни знаци от талибаните. Не е ясно дали те ще могат да излизат сами и дали могат да ходят на работа.

Първи признаци на съпротива срещу талибаните

Четири дни, след като завзеха властта, талибаните вече са изправени пред няколко предизвикателства – протест, празната хазна и изолацията. В сряда, в най-малко два големи града е имало протести срещу талибанското управление. „Вашингтон пост“ допълва, че репресиите срещу протестите са станали в момент, когато талибанските бойци отново са били обвинени, че са използвали стрелба и насилие в опитите си да овладеят тълпите на международното летище в Кабул.

Друг американски ежедневник – „Уолстрийт джърнъл“, коментира, че талибаните са използвали сила срещу протестиращи и са възпрепятствали евакуацията от Кабул. Съобщава се за няколко убити при стрелбата от страна на талибаните и последвала в настъпилата паника.

Насилието срещу демонстранти в източните градове Джалалабад, Хост и Асадабад влиза в противоречие с обещанието за приобщаващо управление и всеобща амнистия, прокламирано от талибаните, откакто превзеха афганистанската столица в неделя, пише изданието.

Амнистия

Талибаните обявиха общонационална амнистия на затворниците. Тя обхваща и държавните служители, които ще могат да се върнат на работа. Говорителят на новия режим обеща талибаните да не преследват афганистанските преводачи, работили с „окупационния режим“, и увери, че те няма защо да напускат страната.

Нужда от пари

Талибаните обещаха да подобрят афганистанската икономика, но без достъп до международна помощ и до резервите, държани в чужбина, бъдещето на страната – една от най-бедните в света, се очертава трудно. Някои страни вече заявиха, че замразяват подкрепата си. Международният валутен фонд  обяви, че ще спре помощта си за Афганистан заради несигурността относно статута на властта в Кабул.

„Както винаги МВФ се ръководи от мнението на международната общност“, каза говорител на институцията пред АФП. Световната банка има около 20 текущи проекта за развитие в страната и от 2002 година е предоставила 5,3 милиарда долара, основно под формата на субсидии. Не е ясно какво ще е бъдещето на тези програми, тъй като банката полага усилия да изведе служителите си от страната.

Съединените щати също замразиха милиарди долари на афганистанската централна банка, които са под тяхна юрисдикция. През 2020 г. БВП на Афганистан възлезе на 19,81 милиарда долара, а постъпилите помощи бяха 42,9 на сто от БВП, сочат данни на Световната банка.

Сега приходите на талибаните са между 300 милиона и над 1,5 милиарда долара годишно, изкарвани най-вече от престъпни дейности, като продажба на опиум, наркотрафик, рекет на местни предприятия и отвличания срещу откуп.