Докато в парламента едни депутати браниха "традиционните семейни ценности" по руски образец, полицията във Варна отчете пореден случай на домашно насилие, завършил със смърт. Поне 27-ият от началото на 2022 г. досега. Държавата обаче не ги брои. Кой не иска това да се промени?, пишат от Свободна Европа. Денят е петък, 27 януари. В София и във Варна паралелно се развиват две събития. Полицията съобщава за открит труп на 31-годишна жена в шахта на вила край Варна. По-късно разследващите установяват, че тя е пребита до смърт от партньора си. В същия ден в София 48-ото Народно събрание отхвърля промени в законодателството, които целят да дадат по-добра защита на жертвите на домашно насилие. Дебатите се водеха с аргументи като в Русия – много депутати защитаваха "традиционните семейни ценности".
Тези две събития идват на фона на нови статистически данни, според които всяка трета жена в България е жертва на домашно насилие (доскоро беше всяка четвърта). Депутати от "Възраждане“, БСП, ГЕРБ и „Български възход“ отхвърлиха готвените промени сякаш в подкрепа на данни от по-отдавнашно изследване на Евробарометър, според които за 44% от българите домашното насилие е "личен въпрос, който трябва да се решава в семейството". “Два часа и половина слушахме колко важно е “да запазим ценностите на семейството” - разбирайте, нищо да не излиза от семейство с домашно насилие и жертвите просто да търпят и умират”. Това коментира в страницата си във Facebook фондация “Асоциация Анимус”. Тя е една от неправителствените организации, които поддържат гореща линия за пострадали от насилие и ги подкрепят по пътя им към възстановяване и спасение след изживяното. Ако оцелеят.
Отново в изходна позиция
На 27 януари парламентът отхвърли на първо четене всъщност два законопроекта, свързани със защита на жертвите на домашното насилие. Единият - на "Демократична България" (ДБ) - предвиждаше конкретни мерки, вторият - на БСП - писане на национална програма и увеличаване на кризисните центрове за пострадали от домашно насилие. Проектът на ДБ вече веднъж получи одобрението на правителството на Кирил Петков от “Продължаваме промяната” (ПП), в което коалиционен партньор беше и БСП. Промените в закона бяха изготвени през 2022 г. от тогавашния министър на правосъдието Надежда Йорданова и текстовете бяха внесени в 47-ото Народно събрание (НС). Така и не се стигна до гласуването им, защото правителството падна след вот на недоверие, парламентът беше разпуснат и имаше нови избори. В края на миналата година ДБ внесе в 48-ото НС същия законопроект за промени в Закона за домашното насилие. Проектът на БСП беше внесен по същото време. Чак през 2019 г. в България бяха криминализирани всички форми на домашно насилие, след като парламентът даде дефиниция на "домашно насилие" в окончателно приетите промени в Наказателния кодекс. Законопроектът беше обещан и внесен от управляващата тогава партия ГЕРБ след продължителна кампания срещу Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна още като Истанбулската конвенция.
Преди 5 години БСП и ВМРО се обявиха срещу международния документ, макар той да беше подписан от правителството. ГЕРБ въвлече в казуса и Конституционния съд (КС), когато трябваше конвенцията да бъде ратифицирана от парламента. А КС реши, че Истанбулската конвенция противоречи на основния закон. Така ратификацията стана невъзможна. Преди две години Турция се отказа от изпълнението на документа и го напусна. В шест държави членки на ЕС (България, Унгария, Чехия, Латвия, Литва и Словакия) и Армения не е ратифициран. Истанбулската конвенция никога не беше подписана от Русия, докато още беше член на Съвета на Европа (беше изключена след началото на войната в Украйна). В петък по време на дебатите в парламента “скелетът” на Истанбулската конвенция беше отново “изваден”. В законопроекта на ДБ “Възраждане" и БСП видяха “завръщането” й, както и “неправомерно прехвърляне на правата по защита срещу домашното насилие на неправителствени организации”. Точно както в Русия, български депутати от БСП, ГЕРБ и "Възраждане" говориха за "традиционните семейни ценности" в България и изброиха заплахите пред тях: неправителствените организации, транснационалните корпорации, ЛГБТИ хората. Добили обществена популярност през 2018 и 2019 г. фрази като "трети пол", и "джендър идеология" отново се чуха от парламентарната трибуна, а от “Възраждане” припомниха породилата преди 5 години родителски страхове и протести дезинформация, че децата ще бъдат извеждани от семействата си. Според Цончо Ганев от “Възраждане” в проекта на ДБ е оставена вратичка “някой недобросъвестен да пусне анонимен сигнал за насилие срещу деца”.
Прочети още
Продължаваме да броим жертвите
Предложените от ДБ промени
предвиждаха и създаването на национална база данни на случаите на домашно насилие, както и на единен национален орган, който да координира, планира и контролира прилагането на различните политики. Проблемът с домашното насилие не се припознава и от държавата и това е отразено и в липсата на каквато и да било официална статистика. Нито една институция не брои случаите нито на психическо, нито на физическо насилие. С това се занимават единствено неправителствени организации - като Фондация "Асоциация Анимус" или Българският хелзинкски комитет (БХК). От 2018 г. насам БХК брои колко жени са били убити от мъже според медийни публикации. Това броене ще продължи и през 2023 г., след като в НС се събра мнозинство, което да промени закона. Всяка трета българка между 18 и 29 години е била насилвана от партньора си. Това сочи публикувано в края на 2022 г. проучване на Националния статистически институт (НСИ). Убити от близки мъже са най-малко 27 жени от началото на 2022 г., по данни на БХК. Свободна Европа потърси от МВР справка за жертвите на убийство в последните две години, както и колко от тях са убити от партньор или роднина. До редакционното приключване на текста отговор не беше получен.
И сега какво?
Именно неправителствените организации, които в голяма степен са отменили държавата в грижата ѝ за жертвите на домашното насилие, реагираха най-остро на неприемането на промените в закона и внушенията, направени от парламентарната трибуна от представители на ГЕРБ, БСП, "Възраждане" и "Български възход". “Петъчният дебат успя с един замах да подкопае не само равноправието на ЛГБТИ хората в България, но и правата на жените и децата, които са непропорционално по-често засегнати от патриархалното насилие.” Това се казва в разпространена до медиите позиция на ЛГБТИ организациите “Билитис”, “ЛГБТИ Действие” и “GLAS”, както и Българският хелзинкски комитет. В позицията пише, че не законопроектът поставя българските деца в опасност, "а тези народни представители, които се противопоставиха на приемането му" - заемайки позиция "несъвместима с морала”, пише в позицията.
