Ветото, което президентът Илияна Йотова наложи на промените на Изборния кодекс, беше отхвърлено от парламентарната правна комисия. Повторно бяха одобрени текстовете, предложени от "Възраждане" и подкрепени от ГЕРБ, БСП и ИТН, с които може да се образуват до 20 избирателни секции в страните извън ЕС, с изключение на секциите в посолства и консулства.
Срещу законопроекта се обявиха членовете на комисията от ПП-ДБ, ДПС, АПС и МЕЧ, които се аргументираха, че с него се нарушава равното право на глас, гарантирано от Конституцията на всички пълноправни български граждани.
От "Възраждане" застанаха твърдо зад предложението си. Депутатът от партията Петър Петров посочи, че в четири страни - Турция, САЩ, Великобритания и Канада, е имало над 20 секции извън ЕС. С колегите му са взели като отправна точка секциите в Канада, които са били най-малко на брои, когато са определили тавана от 20 секции. Той заяви, че избирателният район в чужбина трябва да има поне 16 мандата, предвид на това, че там последно са гласували близо 150 000 души, и разкритикува президента, че в свой указ е определила само 4 мандата извън страната.
Ветото обаче засягаше само текстове от законопроекта, отнасящи се до броя на секциите. В законопроекта влиза и друга разпоредба, според която създаването на избирателен район в чужбина, предвидено за 2025 г. и закъсняло, се отлага за 2028 г. Илияна Йотова обаче, в своя указ, определящ номерацията на районите, беше посочила и район "Чужбина", без да наложи вето на текста с отлагането за 2028 г. Съответно и Централната избирателна комисия (ЦИК), следвайки указа, определи със свое решение 4 мандата за задграничния район. Сега, ако законопроектът бъде приет и в пленарната зала, ще трябва да се отмени този указ, както и решението на ЦИК - указът не може да стои над кодекса в йерархията на правните актове.
Ветото вероятно ще влезе още в сряда за разглеждане в пленарната зала.
