Дворецът на френските крале „Версай“ е разположен в едноименното малко градче, предградие на Париж, намиращо се на около 20 км от центъра на френската столица. Дворецът е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО вече повече от 30 години.
Основната сграда и придружаващите я съоръжения, градини и по-малки здания са едни от най-красивите примери и постижения за френското изкуство през 17 – 18 век.
Изграждането на двореца „Версай“ в съвременния му вид започнало през 1661 г. по заповед на крал Луи XIV, който възложил на архитект Луи лъо Во реконструкция на по-стар дворец, който съществувал на това място. Този по-малък замък бил използван от предшественика на Луи XIV като ловна резиденция, но новият крал имал по-различни планове. Самият процес на разширяване на стария замък започнал 7 години по-късно, като по време на разширението около съществуващата вече тронна зала били добавени няколко нови постройки.
Отвън дворецът е с изчистена архитектура в стил рококо и неокласицизъм.
Състои се от три етажа, като приземният етаж бил за прислугата, а на последния етаж била стаята на Крал Луи XV. Сградата била така конструирана, че допирът между прислугата и кралските особи да е минимален. Бил изграден специален механизъм, позволяващ издигането на храната от приземния етаж до столовата. Малкият дворец е заобиколен от всички страни с градини.
В определени периоди от строителството на новия дворец в строителните работи били ангажирани до 30,000 работници, занаятчии и майстори.
Кралят и неговите придворни, наброяващи около 5,000 души, а в последствие 20,000, се
местят във „Версай“ през 1682 г.
До избухването на Великата френска революция през 1789 г., дворецът е политическото сърце на Франция. След като крал Луи XVI и съпругата му – кралица Мария Антоанета, са заловени и изпратени в затвора, мебелите са разпродадени, а картините – изпратени в Лувъра. През 1837г. Луи-Филип преобразува двореца в Музей на френската история.
Най-популярната зала, „Огледалната галерия“, е изградена по желание на Краля-Слънце през 1678 г. Чрез тази впечатляваща зала той целял да подчертае величието си.
Дълга 73 метра и висока 13 метра,
залата създава усещането на необятен простор. Срещу прозорците на залата, гледащи към парка, са разположени 17 огромни огледала, а целият таван е в стенописи, представящи самия монарх. Огледалната зала била използвана от краля за срещи с представители на народа, които именно там му връчвали своите петиции.
Във „Версай“ има още няколко зали, които заслужават особено внимание – „Залата на войната“, „Залата на мира“, както и спалните на самия крал.
Представителната спалня на кралицата е красива балюстрада, покрито с балдахин легло и копринена украса.
Пространството около самия дворец също е впечатляващо. Съществувалият Лебедов фонтан бил променен и трансформиран във Фонтана на Аполон. Тук може да се види богът върху колесница, теглена от четири коня. Допълнително се построяват множество по-малки фонтани, превръщайки парка около двореца в наистина красиво място за разходка.
Изграждането на градините започва през 1661 г.,
когато Кралят-Слънце наел за тази задача градинаря Андре льо Нотр. До този момент околността около замъка била залесена с дървета, които били изсечени. Бил прокопан и голям канал, което коствало много усилия и средства. След 1992 г. се полагат усилия за възстановяване на парка към неговия оригинален вид, като този процес става още по-наложителен след 1999 г., когато ужасна буря унищожава големи части от парка.
Друг от обектите, разположени в рамките на двореца, е „Големият Трианон“. Той е построен през 1687г. от Жул Мансарат на мястото на съществувалия преди това „Порцеланов Трианон“. „Големият Трианон“ е може би една от най-изисканите постройки в рамките на „Версай“. Сградата била обитавана от Краля-Слънце, неговата доведена сестра принцеса Палатина, неговият доведен син Дук Шартър и дъщеря му. По-късно Мария-Антоанета е имала представления на това място, въпреки че самата тя предпочитала „Малкия Трианон“, който й бил подарен от краля. Постройката е известна още с това, че самият Наполеон е живял в нея, заедно със своята съпруга, императрица Мари-Луиз.
Версайският дворец се оживявал не само от шумното, блестящо множество на придворните обитатели на двореца, а и от използваните в особено широки мащаби скулптурни произведения за украса на ансамбъла. Тук на всяка крачка се срещат статуи, херми и вази с релефи. Прославата на краля, приел прозвището Крал-Слънце, тук се превръща в прослава на младостта и красотата на бог Аполон, ту почиващ сред нимфи в прохладна пещера, ту излизащ на колесница от водата.
На 5 октомври 1789 ядосана тълпа жени
от парижката долна класа, подтикнати от революционерите, се устремяват към „Версай“, където живеело кралското семейство. През нощта проникват в замъка и се опитват да убият кралица Мария-Антоанета, която със своя лекомислен начин на живот символизирала до голяма степен омразата към стария режим. На следващия ден кралят и семейството му биват заведени от тълпата обратно в Париж, в двореца „Тюйлери“. „Версай“ е запечатан, а впоследствие превърнат в музей. По времето на Наполеон статутът му се променя, музеят е затворен, а дворецът отново става резиденция, този път имперска. От 1833 година „Версай“ отново е превърнат в музей, посветен на френската история. Въпреки че е превърнат в музей, дворецът и до днес служи за държавни и политически цели.
В него са подписвани няколко международни договора, най-известният от които е Версайският мирен договор от 1919 г., с който се слага край на Първата световна война. В Огледалната зала на двореца и до днес заседават Сенатът и Народното събрание на Франция по въпроси, свързани с преразглеждане или изменение на Френската конституция, една традиция от времето на обнародването на конституцията от 1875 г.
