Хисаря е един от най-обичаните балнеоложки курорти в България. Още след Освобождението на България минералните извори се превръщат в основния „виновник“ за разцвета на селцето, обявено през 1964 г. за град.
Хисаря, който от векове е известен с лековитите си минерални извори, е град, през който минават няколко високоразвити цивилизации, като всяка от тях оставя ярка и незаличима следа в историята му. Доказателство за бляскавата и превратна история са различните имена, които това населено място има през хилядолетията – Диоклецианопол, Ветус Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица…
Днешната Хисаря възниква като малко селце през втората половина на XVII век, издигайки се върху добре запазените руини на антични и средновековни постройки.
На турски език името „Хисар“ означава „крепост“, но етимологичният анализ сочи, че наименованието произхожда от латинската думата Caesarea или „царски град“ – пряка препратка към славното минало на това приказно място с минерални извори.
Цивилизации, преминали през Хисаря
Привлечени от топлия климат и минералните извори, праисторическите хора първи полагат основите на Хисаря още през V – IV хилядолетие пр. Хр.
Траките, които са ненадминати майстори на архитектурата и приложните изкуства, пък го превръщат в магически нимфеум – лечебно-религиозно светилище, част от митичното царство на племето одриси.
Ненадминат пик в разцвета си днешният курорт достига по времето на управлението на римския император Диоклециан, който през 293 г. го прави град и започва бурна строителна дейност. Невероятно красивата архитектура и уникалната укрепителна система превръщат Диоклецианопол в шедьовър на римската култура, който остава без еквивалент в цяла Антична Европа.
Стени, достигащи до 13 метра, 4 величествени порти, 44 отбранителни кули – това са сухите факти, стоящи зад
впечатляващата крепост на Диоклецианопол
част от която и днес може да бъде видяна в Хисаря.
Най-оригиналното съоръжение са римските терми, които по своята функционалност може да се конкурират с най-модерния и луксозен спа център.
Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени до днес римски бани на Балканския полуостров и в света въобще.
Като истински град, Диоклецианопол може да се похвали и с амфитеатър, в който редовно се провеждат спортни състезания и борби с животни.
Влиянието му като притегателен център на Балканите личи и по друг факт, документиран от историята. Градът с термите е посочен като третото по важност място в римската провинция Тракия, нареждайки се непосредствено след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).
С настъпването на християнството в Европа през IV век в Диоклецианопол се построяват десет базилики, типични представители на раннохристиянската архитектура.
Запазвайки функциите си на административен, търговски и културен център, той става и седалище на епископ. Това още повече допринася за разпространението на новата вяра по българските земи.
Хисаря може да се похвали и с
титлата „Първият спа курорт на България“
С „Правилник за експлоатация на Хисарските бани“, издаден през 1882 г. от правителството на Източна Румелия, се полагат основите на професионалното балнеолечение в нашата страна.
Получавайки вода от пет извора в Хисаря, чешкият химик Состержонек я изследва в Санитарния съвет в Пловдив. Това на пръв поглед незначително действие остава в историята като първия химически анализ на минерална вода в България.
Минералната вода е буквално навсякъде в Хисаря. Курортният град разполага с 22 извора, които са с различни физико-химични характеристики, а температурата им варира от 31 до 51°C.
Слабата минерализация на изворите в Хисаря ги прави идеални за вътрешна консумация, оказвайки
доказан лечебен ефект
при бъбречно-урологични, жлъчни, стомашно-чревни и чернодробни заболявания.
Външните процедури с минералните води са особено препоръчителни при проблеми с опорно-двигателния апарат, обмяната на веществата и ендокринната система, гинекологични заболявания.
Минералната вода от извора „Момина баня“ има допълнителен плюс – съдържа радиоактивния газ радон, който в малки количества и по стриктното наблюдение на лекар има благоприятно действие при редица заболявания.
Нито древната и превратна история, нито минералните извори и мекият климат имат значение, ако ги няма местните хора, които от векове не отстъпват от старите български традиции, които повеляват, че гостът е най-важен. Попадайки в Хисаря, човек се чувства у дома, заобиколен от топлина, уют и сърдечност.
Като град с дълга история и изграден на кръстопът, в Хисаря мирно и уважително живеят от векове различни етноси и религии. Най-ярък пример, потвърждаващ този факт, са добре поддържаните и функциониращи храмове на няколко религии. В курортния град има три православни църкви, две католически, една евангелистка и джамия.
Колоритът на едно място включва и кухнята. В Хисаря задължително трябва да се опита поне една от местните кулинарни емблеми: печено агне в тава по гергьовски; свинска кървавица; телешки език, пълнен с праз; тракийски гювеч със свинско месо.
