Студ и мрак. Детето ви чака сутрин училищния автобус, а навън сякаш е посреднощ. Или тръгва за училище пеша, махва за довиждане и изчезва в тъмнината. Сърцето на всеки родител се свива при тази мисъл.

Смяната между лятно и зимно часово време нарушава циркадния ритъм и много хора се чувстват зле дни наред след преместването на стрелките. И в САЩ, и в Европейския съюз от години се обсъжда премахването на сезонната смяна на времето. Но възниква въпросът кое часово време да изберем?

Американски учени предупреждават, че въвеждането на постоянно лятно часово време в САЩ може да изложи милиони деца на по-голям риск от пътни инциденти. Изследването идва в момент, когато Конгресът обсъжда законопроекта Sunshine Protection Act. Документът предвижда часовниците да престанат да се местят два пъти годишно и лятното часово време да остане в сила и през зимата. Камарата на представителите одобри законопроекта през юли, но той все още очаква решение на Сената.

Премахването на сезонната смяна обаче не означава непременно запазване на лятното часово време. САЩ биха могли да преминат и към постоянно стандартно (зимно) часово време. Разликата е съществена: при постоянно лятно време слънцето ще изгрява и залязва с един час по-късно през зимата, докато при постоянно зимно време сутрините ще останат по-светли, но вечерите ще настъпват по-рано.

Опасностите от първия вариант изследват учени от Вашингтонския университет в Сиатъл. Според изчисленията им постоянното лятно часово време в САЩ би означавало най-малко два милиарда допълнителни пътувания на ученици до училище по тъмно всяка година. Резултатите са публикувани в научното списание Current Biology, съобщава ScienceDaily.

Два милиарда пътувания по тъмно

За да установят мащаба на проблема, изследователите анализирали началните часове на учебните занятия, броя на учениците и географското разположение на училищата в 14 американски щата, в които са предприети законодателни стъпки към постоянно лятно часово време.

Учените изчислили колко пъти децата ще трябва да пътуват до училище преди изгрев слънце при новия режим и сравнили резултатите със сегашната практика на сезонна смяна на времето.

Резултатите показват, че най-силно засегнати ще бъдат училищата с ранен начален час и населените места в западните части на часовите зони, където слънцето изгрява по-късно.

Рискът от смъртоносни инциденти на пътя е двоен

Изследователите не се ограничили само с изчисляването на часовете на изгрев. Те анализирали и американската статистика за пътнотранспортните произшествия.

Резултатите показали, че рискът от смъртоносен пътен инцидент с участието на пешеходец в училищна възраст е приблизително два пъти по-висок в тъмните сутрешни часове, отколкото след изгрев слънце.

Защо сутрешното слънце е толкова важно?

Пътната безопасност не е единствената причина да предпочетем повече светлина сутрин.

Човешкият организъм има вътрешен биологичен часовник, който регулира съня, бодърстването и редица физиологични процеси. Един от най-важните сигнали, чрез които той се сверява с денонощието, е естествената светлина.

Сутрешното слънце помага на организма да разбере, че денят е започнал. Когато хората се събуждат и прекарват първите часове на деня в тъмнина, синхронизирането на биологичния часовник може да се затрудни.

Това е особено важно за децата и юношите, които се нуждаят от достатъчно сън, за да се развиват, учат и поддържат концентрацията си.

При постоянно лятно часово време зимният изгрев ще настъпва с един час по-късно по часовник. Така много ученици ще прекарват не само пътя до училище, но и началото на учебния ден без естествена дневна светлина.

А защо просто не започват училище по-късно?

На пръв поглед решението изглежда очевидно: ако слънцето изгрява по-късно, нека и учебните занятия започват по-късно. Но подобна промяна би се отразила и на работното време на родителите, училищния транспорт, извънкласните занимания и организацията на семейния живот.

Така възниква въпросът дали по-светлите зимни вечери оправдават по-тъмните сутрини, особено когато става дума за безопасността на децата.

Въпросът се обсъжда и в Европа

В Европейския съюз също от години се обсъжда прекратяването на сезонната смяна на часовото време. Европейският парламент подкрепи идеята още през 2019 г., но държавите членки не постигнаха окончателно споразумение и часовниците продължават да се местят през март и октомври.

За разлика от американския законопроект, европейското предложение не предвижда задължително въвеждане на постоянно лятно часово време. Въпросът кой режим да бъде запазен остава съществена част от дебата.

Извън ЕС няколко европейски държави вече са се отказали от местенето на часовниците. Беларус запази постоянно лятно часово време през 2011 г., а Турция последва примера ѝ през 2016 г. По-интересен е случаят с Русия: през 2011 г. страната въведе постоянно лятно часово време, но само три години по-късно се отказа от него заради широко обществено недоволство от тъмните зимни сутрини и премина към постоянно зимно време. Исландия също не мести часовниците, като използва едно и също време през цялата година.

Как стоят нещата в България?

През 2018 г. в България е проведена национална консултация, в която над 95% от участниците се обявяват за прекратяване на сезонната смяна на часовото време. 51% предпочитат постоянно лятно часово време, 38% – постоянно зимно, а 7 на сто не посочват предпочитание между двата варианта.

Засега обаче България продължава да мести часовниците два пъти годишно, както останалите държави от ЕС.

Американското изследване не дава готов отговор кое часово време трябва да избере Европа. То обаче показва защо решението не бива да се свежда единствено до желанието за повече светлина след работа. Защото да спрем да местим стрелките и да запазим лятното часово време завинаги са две различни решения.

А последиците от тях могат да бъдат съвсем различни – особено за децата, чийто учебен ден започва, преди слънцето да е изгряло.