Събуждате се, а пред вас е покойната ви пралеля. Усмихва се ласкаво, радвате се да я видите, защото... Чакай! Лельо, ти как така си жива? Това е моментът, в който разбирате, че сънувате. Почти всеки човек е имал подобни моменти на осъзнато сънуване. Възможно е обаче тези редки случаи да станат по-чести, докато накрая човек се научи да различава и дори контролира собствените си сънища.

Осъзнатото сънуване винаги е вълнувало хората, още повече че чрез него може да се научим да овладяваме кошмарите. Но от първата стъпка - да разбираме кога сънуваме - до това да можем да си скроим сън по поръчка, според автори като Стивън Лаберж и Хауърд Райнголд - може да измине много време. Изисква се постоянство и редовни упражнения. За някои хора постигането на осъзнато сънуване е относително лесно, но обикновено това е труден процес, който рядко се увенчава с успех.

Изследователи от Университета в Тренто смятат, че са направили пробив в усвояването на осъзнатото сънуване. Според тях виртуалната реалност може да бъде среда, в която да "тренираме" мозъка да различава съня от действителността и в крайна сметка да започне да контролира сънуването. Авторите на експеримента Андреа Синьорели, Никола де Писапия, Франческо Тормен и Бруна дал Бианко са създали приложение, с помощта на което може да се научим да контролираме сънищата си.

Един от познатите методи за предизвикване на осъзнати сънища, припомнят те, е така наречената "проверка на действителността". Няколко пъти дневно човек се пита дали сънува и прави нещо обикновено, за да провери - например си запушва носа и се опитва да диша през него или пък си оглежда внимателно ръцете. Идеята е този навик да се пренесе и в съня. Проблемът е, че в ежедневието рядко се случва нещо, което да ни накара сериозно да се усъмним дали сме будни. Така проверките скоро стават механични и губят своето въздействие. Във виртуална среда могат да се създадат необясними ситуации, които да изискват повече внимание. Именно това е в основата на идеята на екипа в Тренто.

В продължилия пет седмици експеримент участвали 38 души от 18 до 40-годишна възраст, които не са имали опит с осъзнатото сънуване. Всички водели дневник на сънищата си и правели около десет проверки на действителността дневно, като алармата на телефоните им била настроена да звъни на всеки час от 9 до 21 часа.

Участниците били разделени в три контролни групи. Първите 13 души провеждали само проверката на действителността. Други дванадесет два пъти седмично имали и сесии с VR очила, по време на които търсели скрити бейзболни топки във виртуален свят. Останалите тринадесет използвали приложението LucidDreamingVR, разработено специално за обучение по осъзнато сънуване.

Всяка сесия с него продължавала около 35 минути. Първите петнадесет били посветени на водена медитация, при която участниците наблюдавали мислите и усещанията си, без да се съсредоточават върху конкретен обект. След това прекарвали двадесет минути в свят, наподобяващ сън. В него имало предмети на необичайни места и детайли, които се променяли, когато човек отмести поглед.

Участниците трябвало да забелязват тези несъответствия и да проверяват дали сънуват. От третата сесия нататък при успешно разпознаване на знак на съня и извършване на проверка на реалността виртуалната среда се променяла визуално и ставала по-светла - симулация на момента, в който сънуващият осъзнава какво се случва. Задачата била да задържат това състояние. По-късно можели и да летят, да скачат нависоко или да променят размера на тялото си. Приложението е вдъхновено от тибетската практика йога на съня.

В края на експеримента използвалите LucidDreamingVR съобщили за общо 26 осъзнати или частично осъзнати сънища. В групата без VR те били 11, а сред търсилите бейзболни топки - четири.

Разлика имало и в дела им спрямо всички записани сънища: 11,8% при обучаваните с приложението, 3% при участниците без очила и 1,4% при групата с топките. Според изчисленията в изследването честотата в експерименталната група била около четири пъти по-висока спрямо първата контролна група и 8,6 пъти по-висока спрямо втората.

Поне един осъзнат или частично осъзнат сън имали 84,6% от използвалите приложението срещу 61,5% от участниците без VR и 33,3% от търсилите топки.

Обучаваните с LucidDreamingVR всъщност записали най-малко сънища общо - 218, при 367 и 288 в другите две групи - тоест разликата не може да се обясни просто с това, че са сънували повече или са запомнили по-добре сънищата си. В три от описанията им се появили елементи от виртуалното обучение, които им помогнали да разберат, че сънуват.

Самото използване на VR очила не било достатъчно. Групата, която търсела бейзболни топки, отчела най-малко осъзнати сънища. Авторите допускат, че повтарянето на тази задача може да е довело до привикване към необичайната среда и да е намалило вниманието към странностите в нея.

Проучването е цитирано в сп. Frontiers in Psychology, но резултатите му предстои да бъдат проверени, тъй като засега не позволяват категорични заключения. Участниците в експеримента са малко на брой, те са описвали сънищата си у дома, без лабораторно потвърждение на осъзнатостта по време на сън.

Приложението LucidDreamingVR е спонсорирано и създадено от Изследователски център UBI и все още не е на пазара.