Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев започна да публикува документи, които според него доказват, че правителството е подготвяло пренасочване на част от вноските за втора пенсия към държавното обществено осигуряване. Публикуваме пълния превод на български на бележката до Урсула фон дер Лайен, чиято снимка той сподели във Фейсбук.
България — бюджетът за 2027 г. и вторият пенсионен стълб
Бележка за председателя Фон дер Лайен · 15 октомври 2026 г.
Предизвикателството
България работи за излизане от процедурата при прекомерен дефицит, като същевременно инвестира в общоевропейските транспортни коридори на своя територия. Представената по-долу мярка би освободила за тези цели между 0,8 и 1 млрд. евро годишно, считано от 2027 г.
Държавната пенсионна система е на дефицит и разчита все повече на държавния бюджет. Това е пряко свързано с ниския дял на вноските, насочвани към нея: прехвърлянето на вноски от първия към втория стълб намалява пенсиите, изплащани от Националния осигурителен институт (НОИ), и създава дисбаланси в системата на общественото осигуряване.
Какво чухме от комисар Домбровскис
Комисар Домбровскис сподели опасенията си относно една от мерките, които бяхме предвидили за втория пенсионен стълб и която би позволила предсрочно теглене на средства. Обсъдихме тези опасения със службите на Комисията по време на тяхната мисия в София в началото на октомври. Като ги взехме предвид, преразгледахме мярката и предлагаме изложената по-долу, която според нас отговаря на тези опасения.
Нашето предложение — преразпределяне на вноските между двата стълба
От 1 януари 2027 г. размерът на вноската за втория стълб се намалява от 5% на 3%, а размерът на вноската за първия стълб, управляван от НОИ, се увеличава със същите 2 процентни пункта. Общата осигурителна тежест остава непроменена. Прогнозният ефект върху държавния бюджет е 0,8 млрд. евро през 2027 г., 0,9 млрд. евро през 2028 г. и около 1 млрд. евро през 2029 г.
Целта не е да се спрат реформите във втория стълб от 2026 г., а да се осигури възможно най-пълна защита на правата на осигурените лица и да се укрепи вторият стълб.
Защо е необходима мярката
Риск от дълголетие: реформата от 2026 г. възлага на НОИ, а следователно и на държавата, да поема риска от дълголетие за всички, които се прехвърлят към първия стълб.
Такси: необходимо е да се оцени въздействието на новоприетите такси върху пенсиите и индивидуалните партиди.
Гаранции: гаранцията при пенсиониране обхваща само брутния размер на внесените осигурителни вноски, което осигурява твърде слаба защита.
Адекватност на пенсиите: високите размери на вноските за втория стълб значително намаляват пенсиите, изплащани от НОИ.
Опитът на други държави членки
Няколко държави членки, три от които са в еврозоната, са променили потоците от вноски към своя капиталов втори стълб, без да засягат натрупаните спестявания:
Словакия
Мярка: Намаление на вноската от 9% на 4% през 2013 г. и от 5,5% на 4% от 2024 г.
Последващо развитие: След 2013 г. вноската постепенно е увеличавана. Намалението от 2024 г. е прието като постоянно.
Латвия
Мярка: Намаление от 8% на 2% през 2009 г. и прехвърляне на 1 процентен пункт към първия стълб за периода 2025–2028 г.
Последващо развитие: Вноската е възстановена поетапно до 6% към 2016 г. Сегашното пренасочване е в сила до края на 2028 г.
Румъния
Мярка: Замразяване на планираните увеличения през 2009 г. и през 2016–2017 г.; намаление от 5,1% на 3,75% през 2018 г.
Последващо развитие: Намалението от 2018 г. е част от по-широка реформа, която прехвърля осигурителните вноски към работниците и служителите.
Естония
Мярка: Спиране на държавната вноска през 2009–2010 г. и частичното ѝ възстановяване през 2011 г.
Последващо развитие: Напълно възстановена през 2012 г. Допълнителни 2% са изплащани през 2014–2017 г. за онези, които са продължили да правят вноски.
България — предложение
Мярка: Намаление от 5% на 3% от 2027 г. и прехвърляне на 2 процентни пункта към първия стълб.
Предвиден ефект: Натрупаните спестявания не се засягат, а общата осигурителна тежест остава непроменена.
Нашето искане
Настояваме за равнопоставено третиране с тези държави членки и за подкрепа за България при приемането на тази мярка.
Настояваме също Комисията да направи балансирана оценка на бюджетния план на България, основана на фактите и отчитаща, че преразгледахме мярката в отговор на опасенията на комисаря.
