сн. “Indian Head Suburban Life”
В езерото Лу игер в Илинойс е бил открит нов неизвестен обитател - хищник със специфични предпочитания към храната. Това е рибата паку. Заради находката къпането в това езеро бе временно забранено от властите, писаха тези дни местните издания. Паку придоби ужасяваща известност още миналата година, когато няколко екземпляра от нея нападнаха двама рибари край бреговете на Австралия. Забележителното бе, че и в двата случая рибите се насочили директно към гениталиите на рибарите и с учудваща ловкост ги захапали. Впоследствие рибарите починали от кръвозагуба.
Намерената в Лу игер риба първоначално била помислена за пираня, понеже проявявала същата агресивност и нервност. Един от туристите край езерото успял да улови екземпляр, който бил предаден за изследвания в Департамента по природните ресурси в Илинойс. Оттам потвърдили, че става дума за паку. По всяка вероятност езерото е било зарибено с хищния обитател незаконно.
Макар паку да е от едно и също семейство с пираните, които са знаменити с острите си зъби, тя се отличава от тях именно по зъбите. При паку те са по-широки и наподобяват по-скоро човешки. При това теглото й може да достига до 30 кг. Когато наоколо няма човешки гениталии, основната храна на паку са орехи, листа, водна растителност и охлюви.
Миналата година британският авантюрист Джереми Уейд разказа пред BBC за свое пътешествие край Австралия и Папуа-Нова Гвинея, чиято цел била да установи истината за смъртта на двамата рибари. При разговорите си с местните хора Уейд чувал все едни и същи разкази. "Чух историята за двамата рибари от Австралия, които били кастрирани. Местните хора били объркани, защото ухапванията приличали на човешки. Те не могли да си обяснят кой може да го е извършил. Всичко беше толкова интригуващо и загадъчно, че аз зарязах разследването и се установих близо до мястото на инцидента. Започнах да чакам среща с чудовището. А то се оказа рибата паку", разказа Уейд. Всъщност родината на паку е Амазонка. Оттам до Австралия и Папуа-Нова Гвинея рибата била пренесена от любители. Както вероятно се е случило и с езерото Лу игер.
