Любомир Найденов, Webcafe.bg

Уплаши ли се Кубрат - този въпрос „тормози" различни спортни фенове. Известни с боксовите си познания, особено когато приближи мач на Кобрата, специалистите във форумните битки заключиха, че контузията на най-добрия ни боксьор не е контузия, а обикновен страх „да не му набият канчето".

Не мога да гарантирам, че не е така, но ако използваме здравата логика, ще стигнем до някои очевидни изводи, че подобно мнение е абсурдно.

Ако сега Кубрат отложи мача с Джошуа заради „страх", не е ясно кога ще може и дали въобще ще му се отвори нов шанс да се бие за световната титла.

Пулев вече е на 36 г. През май следващата година ще направи 37. С всеки изминал ден кариерата му се приближава към края си. Мач срещу боксьор като Ей Джей не би трябвало да се бави и с минута, тъй като британецът ще става все по-опитен и труден за побеждаване през следващите месеци и години.

Парите - според различни източници Кобрата щеше да спечели от този мач около 4-5 милиона паунда, което са си 10 милиона лева. Какъв страх може да те накара да се откажеш от 10 млн., се пита в задачата?

Страх да не го победят? Страх да не го нокаутират? Че това би бил най-скъпият нокаут в кариерата му. А и кой не би искал възможността да спечели едни 10 млн. в последния си работен ден, преди да се пенсионира (отказването при евентуална загуба би бил най-очакваният ход на Кубрат).

Това, което много хора не могат да проумеят около тази битка, е, че това не е просто един боксов мач. Това е двубой за световна титла. Джошуа е шампион, а Кубрат е официален претендент за колана, т.е. най-добрият боксьор в ранглистата след него.

На хартия тази битка е по-равностойна от тенис мач между Григор Димитров (№ 8 в ранглистата на ATP) и Рафаел Надал (№ 1), дерби между „Левски" (трети в ППЛ) и „Лудогорец" (лидер), мач между шампиона „Челси" (пети във Висшата лига) и „Манчестър Юнайтед" (втори) и „Ел Класико" - „Реал Мадрид" е трети в Примера, а „Барселона" е лидер.

Проблемът при тази аналогия е, че бойните спортове нямат нищо общо с останалия спортен свят. При тях един удар може да те направи световен шампион или да те прати в болница. А понякога се стига и до по-сериозни инциденти. Но тезата за страха тук е безпредметна. Кубрат работи цели три години, за да си върне статута на официален претендент за титлата, след като загуби при първия си опит да стане световен шампион.

Какъв „страх" би могъл да те накара да се откажеш от мечтата си, която преследваш цял живот, когато си толкова близо, само на 10 дена, до нея?

Ако се върнем малко по-назад във времето, ще си спомним, че и през 2014-а Владимир Кличко отложи двубоя си Пулев заради контузия. Такива неща се случват. Да, понякога има мръсни номера в бокса, но те се правят основно от шампиона. Защото той има какво да губи, докато претендентът в най-лошия случай ще спечели много пари, а най-добрия - ще стане световен шампион.

Това е все едно националният ни отбор да се класира за финал на Световното първенство, но да откаже да играе мача си, защото противникът ще бъде Германия или Бразилия например. Безумно, нали?

Въпросът е защо толкова усилено търсим кусури на шампионите си, на най-добрите ни спортисти? В случая на Кобрата - защото е казал „Продължаваме напред" след единствената си загуба в общо 26 мача на професионалния ринг?

В ММА средите има неписано правило да не се взема интервю от току-що нокаутиран състезател. Ако някога са ви нокаутирали или поне удряли, знаете за какво става дума. Какво очаквате да ви каже човек, чийто мозък допреди няколко секунди се е блъскал в мозъчната кора, извадил го е от равновесие и го е накарал да падне на земята?

Да, Кубрат не е най-великият боксьор. Няма и да бъде. Но той беше основен претендент за световната титла. № 2! В колко положителни класации страната ни или друг българин могат да претендират, че са вторите най-добри в света? Може би и ние, журналистите, не успяваме да натъртим по-сериозно върху този факт и затова постиженията на Кобрата остават някак си недооценени от родната публика.

Футболисти се контузват на тренировки, на загрявки. Лекоатлети бутат първото препятствие във финални бягания. Но, не дай си, Боже, боксьор да получи разкъсване на мускул в подготовка за мач, която се изразява и в спаринг на ринга. Още повече ако е българин - тогава на 100% се е уплашил.

Разбираемо е, че не всеки български спортист може да се хареса на цялата публика. Но необяснимият порив да потриваш ръце при тяхна загуба, независимо дали се казват Кубрат Пулев, Григор Димитров, или е националният отбор на България по футбол, е смъртоносен не само за спорта, но и за обществото ни като цяло.