Кандидатурата на Украйна за член на НАТО и продължаване на военната помощ за Киев са част от решенията, които трябва да бъдат взети на срещата на върха във Вилнюс. Разширяването на Алианса и как да бъде спряна агресията на Русия също ще се обсъждат.
Кандидатурата на Украйна за член на НАТО и продължаване на военната помощ за Киев. Присъединяването на Швеция. Увеличаването на запасите от боеприпаси и увеличаване на силите за бързо реагиране, разположени на източния фланг. Увеличаване на парите за отбрана. Преразглеждане на плановете за отбрана на Алианса, пише Свободна Европа.
Това, най-общо, са темите, по които лидерите на страни членки на НАТО предстои да вземат решение на среща Вилнюс на 11 и 12 юли.
Това е четвъртата среща на върха на НАТО след руското нахлуване в Украйна. Първата се проведе на 25 февруари 2022 г., само един ден след нападението, последвана от срещи в Брюксел и в Мадрид.
Ето какво точно да очакваме:
Възпиране (на Русия) и защита
Това според официалния сайт на НАТО е първата тема на разговорите. “Агресивната война на Русия срещу Украйна представлява най-сериозната заплаха за евроатлантическата сигурност от десетилетия насам. Тя разрушава мира в Европа и засилва необходимостта НАТО да гарантира, че неговата позиция за възпиране и отбрана остава надеждна и ефективна”, пише в сайта на НАТО.
През 2022 г. след нападението на Русия над Украйна, НАТО активира своите планове за отбрана, разгърна елементи от силите за отговор и значително увеличи броя на войските на източния си фланг. Това се случи, макар и в по-малка степен, и през 2014 г. Сега се очаква, че плановете за бързо реагиране и разгръщане, логистиката и планирането ще бъдат осъвременени.
НАТО също така ще повиши целите за складиране на боеприпаси, тъй като Киев изстрелва снаряди много по-бързо, отколкото западните страни могат да произведат.
Сред тези решения се очаква и такова за увеличаването на броя на войските на НАТО в България. На 5 юли министърът на отбраната Тодор Тагарев съобщи, че многонационалната бойна група в в България демонстрира начални оперативни способности на ниво бригада.
"Имаме амбиция и мисля, че ще бъде потвърдено на срещата във Вилнюс, че у нас ще има многонационален щаб на дивизия на сухопътните войски", каза Тодор Тагарев в интервю за „Капитал“.
"Ще имаме по-голямо присъствие в мирно време плюс цялата необходима командна, логистична и транспортна инфраструктура, за да може бързо да бъде усилено това военно присъствие при необходимост", допълни той.
Подкрепа за Украйна и членство в НАТО
Съюзниците от НАТО оказват безпрецедентна по мащабите си подкрепа на Украйна, като помагат на страната да отстоява правото си на самозащита, залегнало в Устава на ООН. Това включва противовъздушна отбрана, танкове, артилерия и обучение на украински войници, включително на реактивни изтребители от четвърто поколение - F-16.
Прочети още
Въпросът е дали Украйна ще получи официална покана за членство в НАТО, както многократно призова президентът Володимир Зеленски.
Всички съюзници са съгласни, че Украйна ще стане член на НАТО, че вратата за присъединяване остава отворена и че Украйна и съюзниците трябва да вземат решение за членството във военния съюз.
Генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг даде ясно да се разбере, че Киев няма да стане член, докато бушува война, и че срещата на върха във Вилнюс няма да отправи официална покана. Същото каза в неделя и президентът на САЩ Джо Байдън, такава е и позицията на България.
Част от страните членки, предимно от Източна Европа искат на срещата Киев да получи пътна карта за присъединяване, каквато имаше всяка една държава. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба съобщи в понеделник, че НАТО е решила да премахне изискването страната да следва План за действие като част от пътя си към присъединяване.
"След интензивни разговори съюзниците от НАТО постигнаха консенсус за премахването на Плана за действие от пътя на Украйна към членство. Приветстват това дългоочаквано решение, което съкращава пътя ни към НАТО", написа украинският външен министър в Туитър.
Все още не е ясна каква формулировка ще намери НАТО, за да подчертае перспективата на Киев за присъединяване към Алианса. Леонид Литра от Европейския съвет за външна политика очаква, че на срещата ще бъде формулиран “пакет”, който ще включва създаването на съвет НАТО-Украйна, гаранции за военна и финансова подкрепа (да не се бъркат с гаранции за сигурност) и декларация за бъдещото членство. Гаранциите за сигурност, след завършване на войната, също се очаква да бъдат част от разговорите.
Повече инвестиции в отбрана
Във Вилнюс съюзниците ще вземат решение и за поемане на ангажимент за инвестиции в отбраната, според което те ще изразходват минимум 2 % от своя БВП за своята отбрана годишно, според сайта на НАТО.
Тези 2% инвестиции в отбраната досега бяха цел, а не изискване. Тази цел беше приета през 2014 г. след незаконното анексиране на Крим от Русия. Оттогава до края на 2022 г. европейските съюзници и Канада са инвестирали доста над 350 млрд. щатски долара допълнително, според данни на Алианса.
В същото време тази цел е изпълнена само от 11 от 31-те страни членки според оценките на НАТО (САЩ, Великобритания, Полша, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия и Словакия).
Разширяване и партньорство
Другата очаквана тема са Финландия и Швеция, които бяха поканени да се присъединят към Алианса на миналогодишната среща на върха в Мадрид.
Финландия се присъедини към НАТО по-рано тази година. Швеция вече е по-дълбоко интегрирана във всеки аспект от работата на НАТО и ще се присъедини веднага след като всички съюзници ратифицират нейния протокол за присъединяване, пише в сайта на НАТО.
Присъединяването на Швеция обаче зависи от Турция, която бави процеса. В понеделник президентът Тайип Ердоган обвърза влизането на Швеция в НАТО с влизането на Турция в Европейският съюз (ЕС). Той каза, че ЕС трябва да отвори пътя за присъединяването на Анкара към блока, преди турският парламент да одобри кандидатурата на Швеция за членство във военния съюз НАТО.
"Първо отворете пътя на Турция към Европейския съюз, а след това ние ще отворим пътя на Швеция, както направихме за Финландия", каза Ердоган цитиран от Ройтерс, и добави, че ще повтори призива си по време на срещата на върха.
Алиансът засилва сътрудничеството с мрежата си от партньори, включително в Европа и в Индо-Тихоокеанския регион - Австралия, Япония, Република Корея и Нова Зеландия, както и с ЕС. Лидери на тези страни участваха на предишната среща на НАТО, вероятно ще участват и на тази.
Като част от партньорската си мрежа НАТО помага с обучения и средства на Босна и Херцеговина, подкрепя Молдова, която е неутрална по конституция, както и на Грузия.
