Военните действия в Украйна могат да ескалират и обхванат и други държави, а не се изключва и възможността да бъдат използвани оръжия за масово поразяване, предупреждава ДАНС.
"Военните действия запазват потенциала си за ескалация и разпространение извън украинска територия, като не може да бъде изключен напълно и вариант за използване на оръжия за масово поразяване", посочват от ДАНС в годишния й доклад за 2022 година.
Министерският съвет публикува докладите на контраразузнаването и на разузнаването - цивилното (ДАР) и военното разузнане, в които очаквано военната агресия на Русия срещу Украйна се посочва като основната заплаха за сигурността на страната и света.
Отчитат се продължаването на хибридните атаки на Москва, увеличаването на миграционния натиск, рисковете за енергетиката и други сектори на страната, както и общественото разделение и радикализацията.
ДАНС и военното разузнаване изрично отбелязват напрежението в отношенията между България и Северна Македония, както и ролята на Русия в региона.
Докладуте на ДАНС и военното разузнаване са с по-конкретна информация, докато този на цивилното разузнаване е изпълнен предилно с общи констатации.
Темата за качеството на работата на специалните служби е обект на разговори между подкрепящите правителството ГЕРБ и "ПП-ДБ". От "ПП-ДБ" обявиха желание за персонални промени, а имат и готови законопроекти за структурни промени на специалните служби.
Кадровите промени в службите изискват и съгласуване с държавния глава Румен Радев, който назначава шефовете им.
Москва търси нова зона на нестабилност на Западните Балкани
От военното разузнаване, че Москва е "имала индиректни индиректните опити да създаде втора зона на нестабилност в Западните Балкани, възползвайки се от съществуващите в региона проблеми и противоречия".
"Активността на руските специални служби на и от територията на определени държави от Западните Балкани се повиши значително през 2022 г. в опит да се компенсират щетите, нанесени на руските легални резидентури чрез експулсирането на руски дипломати от редица държави в Европа", посочват от военното разузнаване.
От там отбелязват и все още неизпълненото българско изискване българите да бъдат вкарани в македонската конституция.
"Договорът за добросъседство и приятелство с България се прилага частично избирателно. Установиха се опити на Скопие да въздейства върху българските малцинства в съседни държави с цел да се припознаят като "македонски". Неконструктивната политика на властите на РСМ спрямо София намира все по-изразена подкрепа и от някои външни фактори. Продължиха опитите на северномакедонската страна за използването на определени международни организации, с цел нанасяне на имиджови щети на Република България", посочват от военното разузнаване.
От ДАНС допълват, че засилената конкуренция между геостратегическите фактори стимулира великодържавнически и реваншистки амбиции на Западните Балкани.
"Дезинформация, пропаганда и всяване на страх"
От контраразузнаването посочват, че продължава използването на "инструменти на "меката" сила в сферите образование, наука, култура и религия, както и на целенасочени информационни операции за формиране на определени обществени нагласи, пропагандиране на тези, дезинформиране, създаване и експлоатиране на социални разломи, всяване на страх и недоверие и др".
Традиционно зад подобни действия в ЕС стоят руски интереси.
От агенцията припомнят за експулсираните руски дипломати миналата година, включително за решението на кабинета на Кирил Петков да намали състава на руското посолство у нас с над 70 души.
От Държавна агенция "Разузнаване" също отчитат, че Кремъл продължава да използва широк инструментариум от хибридни средства.
В доклада на разузнаването обаче има предимно общи постановки с много малко конкретна информация.
Руски хакерски групи
От ДАНС отчитат още, че през миналата година се наблюдава и значително увеличение на киберпосегателствата, в т.ч. от страна на свързани с Русия хакерски групи.
Опасност от радикализация и крайнодесни прояви
ДАНС отчита, че през 2022 година се е активизирала дейността на екстремистките организации в Европа.
"Макар че през 2022 г. основният фокус в действията им е насочен към дискредитиране и открито противопоставяне на държавните институции и провежданите от тях политики, с по-нисък интензитет продължават и призивите за нападения срещу мигранти, мюсюлмани, места, свързани с исляма и юдаизма, етнически малцинства и идеологически опоненти, както и срещу хора с нетрадиционна сексуална ориентация. Запазва се интересът за изграждане на международни обединения и за формиране на общи платформи по идеологическите направления, проповядващи превъзходство на "бялата“ раса и нетолерантност към "различните".
Прочети още
От военното разузнаване допълват, че "социалноикономическите проблеми, агресивната пропаганда и дезинформацията водят до повишена чувствителност на населението, понижаване на прага на търпимост и задълбочаване на етникорелигиозното разделение".
"Това от своя страна благоприятства процесите на радикализация. Паралелно с религиозната радикализация нарастват крайнодесните екстремистки прояви", посочват от военното разузнаване.
Опасност за АЕЦ "Козлодуй"
ДАНС отбелязва, че действията на Кремъл през миналата година създават предизвикателства за поддръжката и модернизацията на мощностите на АЕЦ "Козлодуй".
Руската инвазия в Украйна и използването от Москва на енергийните зависимости за натиск срещу Европа създава значителни рискове за енергийната сигурност на държавите от Европейския съюз и стимулира процеса за диверсификация на източниците на енергийни ресурси.
"Повишените цени на енергоносителите имат силен проинфлационен ефект и създават значителни социално-икономически предизвикателства, които налагат предприемане на компенсаторни мерки на национално и европейски ниво?", посочват от ДАНС.
Кремъл не постигна първоначалните си цели
От военното разузнаване отбелязват, че "Кремъл не е постигла първоначално поставените си цели да овладее в рамките на няколко дни конкретни зони и райони украинска територия, да блокира ефективно Киев в качеството му на център на тежестта, да предизвика смяна на централната власт в Украйна и да създаде плацдарм за последващи действия на конкретни вторични направления на запад".
"Бойните действия преминаха през няколко фази с постепенно редуциране на линията на съприкосновение до настоящия фронт на активни бойни действия в източната и южната част на Украйна и периодично кинетично въздействие върху цели от предимно цивилната критична инфраструктура".
От военното разузнаване отчитат, че "западната всестранна подкрепа е жизнено важна за оцеляването на украинската нация".
