Полицаи извеждат Борислав от болницата, за да го вкарат в ареста. На малката снимка е съпругата му

Боряна Димитрова

На 18 ноември 2002 година в  9 ч. сутринта нищо не предвещава жестоката трагедия, която ще се разиграе в дома на семейство Димитриеви. Светла както обикновено приготвила 6-годишната им дъщеря Габриела и я завела до детската градина. Оставила я и се върнала в семейното жилище, където я чакал съпругът Борислав заедно с другото им детенце - 12-месечния Георги. Майката започнала да приготвя обяда и да чисти. Гошко играел, събарял играчки, отварял чекмеджета, което изнервило баща му. Той започнал да се дразни от шума и  последвал шумен скандал със Светла. Проблемът обаче на бил толкова детската лудория, колкото насъбралата се агресия от безпаричието в семейството. „Парите не стигат. Не мога да си обясня защо така се получава. Където и да отида, все ме гледат накриво, малко ми плащат, лъжат ме и ме използват. Искам всичко да бъде нормално, но явно няма изход. Вината не е у мен", ядосвал се Борислав.
Светла обяснила, че дава парите от майчинството за домакинството. Опитала да успокои съпруга си, че ще отидат на другия ден до борсата, за да проверят дали са се отворили нови работни места за неговата специалност. „Сигурна съм, че ще те вземат на по-висока заплата, не се притеснявай. Ти си добър специалист, само не викай пред детето", опитвала се да обясни 30-годишната жена. Нервите на Борислав не издържали. „Нали съм мъж, каквото искам ще правя! А ти накарай бебето да млъкне, да не ми лази в краката, да не събаря чаши", развикал се той.
Изведнъж скочил от дивана, хванал съпругата си и започнал да я удря с юмруци. Тя паднала на пода, последвали удари по цялото тяло. Напразно жената опитвала да се защити. Момченцето, като видяло какво се случва, започнало да пищи и плаче от ужас. Бащата още повече се ядосал. Хванал детето, зашеметил го с два удара и го блъснал о пода. Борислав не спрял въпреки молбите на съпругата си и плача на момченцето. Удрял и ритал, докато всичко в стаята притихнало. Спрял, щом видял бебенцето безпомощно да лежи под масата, без да помръдва, с разперени ръчички. Светла също не трепвала. Изведнъж дошла в съзнание и с последните сили, които събрала, се повлякла към детенцето си. Тя се помъчила да протегне ръце към него, ала в този момент Борислав я забелязал. Със замъглено от ярост съзнание се навел над нея и опитал да я души. Ала щом видял, че не дава признаци на живот и не се съпротивлява, я оставил. Обезумял, обиколил къщата, спрял се в кухнята, откъдето взел стъклена бутилка с разредител за боя, залял хола и драснал клечката. Пламъците лумнали и погълнали Светла и Жорко, а той изскочил на терасата и опитал да се прободе с нож. Порязал корема си на две места.
Към 10,30 ч. сутринта съседите на Димитриеви от блока на булевард „България" изпаднали в паника, когато усетили дима от апартамента им. Започнали един през друг да звънят на полицията. Гъст пушек се разнасял по стълбището. Пожарникарите пристигнали за броени минути. Опитали да влязат през желязната входна врата на апартамента, която се оказала заключена. Не успели да я разбият и пуснали стълба от горния етаж. Когато проникнали вътре, онемели от ужас. Натъкнали се на овъглените трупове на Светла и бебето. На терасата пък открили лежащия Борислав, който им посочвал раните си. Закарали го в болницата, там го прегледали, лекували и след няколко дни го изписали.
Борислав бил отведен в ареста. Полицаите стигнали до извода, че Димитриев посегнал на жена си и детето заради постоянни финансови проблеми и неудачи в работата. „Не, не е истина. Не съм извършил престъпление. Когато видях пламъците, отидох да търся бебето. Беше голяма тъмница, от дима нищо не се виждаше. Припаднах в пушеците и не успях да отключа входната врата", заявява в своя защита в съдебната зала Борислав Димитриев, докато се гледа мярката му за неотклонение. Той се разплаква през магистратите, а когато полицаите се навеждат да му сложат белезниците, пада на банката и започва да се държи за сърцето, спомнят си очевидци.
Близките и до днес не могат да проумеят каква е причината за нечуваната трагедия. Борислав и Светла изглеждали спокойни, обичали се и се грижели за двете си деца. Двамата се запознали в Медицинския колеж в Пловдив, докато учели за рехабилитатори. Много били привързани един към друг. „Ожених се за нея, защото беше най-хубавата", разказвал пред приятели Димитриев. Младоженците заживели в двустаен апартамент на булевард „България", който бил на бабата на Светла - Станка. Жената искала да помогне на младото семейство и прехвърлила жилището на внучката си.
По-късно, когато става трагедията, възрастната жена ще си спомни, че двамата се обичали, но Борислав понякога имал особено поведение. Веднъж Станка била на гости у тях. Със Светла пуснали да гледат филма „Дързост и красота", но в този момент  Борислав влязъл в хола и се ядосал, че телевизорът е включен на друг канал. Хванал детето и жена си и ги отвел в другата стая, където станал скандал. „Защо не ме уважаваш, пуснала си на друг канал телевизора", развикал се  Борислав. Бабата помолила внучката да поговори с мъжа си, ала тя отказала, защото бил ядосан.
Светла не споделяла с родителите си за проблемите в семейството. Близките си спомнят, че жената се грижела много за домакинството, поддържала апартамента безупречно чист. Борислав не понасял прах и зацапани повърхности по мебелите и пода. Манията за чистота наследил от майка си, която работела като аптекарка. Той трудно се застоявал на една работа. Първо бил масажист по хотелите, а после отишъл в Спортното училище. За кратко работел като рехабилитатор във футболен клуб „Ботев". Не му харесало много и решил да потърси късмета си в чужбина. Заминал за Кувейт, но там пък жегите и дългото работно време не му се отразили добре и решил да се прибере в България. Когато си дошъл, постъпил на работа като рехабилитатор в болница. Ала и оттам напуснал, защото заплатата му се видяла ниска.
„Не обичаше трудностите. През последните години се чувстваше неудовлетворен от живота", спомнят си негови приятели. Гнева от неудачите си изкарвал на Светла. Родителите виждали дъщеря си с насинено лице, но не смеели да се намесят в семейните им отношения.
„Борислав беше мнителен. Когато се събирахме в компания, ако някой обсъждаше недостатъците на друг човек, приемаше, че намеците се отнасят за неговия характер. Ставаше раздразнителен и избухлив", казват приятелите му. Често се хвалел, че със Светла са идеалното семейство. Той командвал, бил глава на семейството, а жената се подчинявала, въртяла домакинството и се грижела за децата. „Душата на Светлето плачеше от неразбориите, но си траеше, не смееше да противоречи, за да не стане по-лошо", спомнят си нейни приятелки. Борислав искал жена му да го придружава навсякъде. „Той беше нервен, но тя търпеше и мълчеше, следваше го. Отиде си кротко и тихо, както живя", казват нейни близки.
На погребението Светла и бебето са положени в общ гроб в Пловдив. В ковчега Светла е с булчинска рокля.
Борислав се самоубива в затвора в Пловдив на Разпети петък през 2003 година. Обесва се и изпада в кома. По волята на съдбата става донор на сърце, сякаш за да изкупи греховете си. Погребан е в родния си град Брацигово. Родителите на Светла поемат грижите за 6-годишната им дъщеричка Габриела, която единствена се спасила от касапницата, защото била в детската градина.