Тук свършва България. Така свършва
Разбира се, че има държава България - в случай че се съмнявате. Ето, има граница, виждам я. Границата тече, на левия бряг тя се нарича Резовска, на десния - Мултудере. Там, където реката се среща с морето, има два симетрично разположени флага. На десния бряг знамето е с полумесец, около пилона има спретнато местенце, оформено като за паметник. Българският бряг е по-сложно композиран. На нас природата ни е подарила една скала между брега и малката църква на село Резово, на която е монтиран надпис „Република България", а над него се веят три знамена - българското, европейското и на община Царево. На педя разстояние има и още един пилон с трикольор. Така че ние имаме цели четири знамена, веещи се сред нещо като бунище. Стари лодки, пълни с боклуци, бутилки, чували, ръждясали останки от машинарии и дървении и всичко останало, както си му е редът на занемарен ъгъл. В случая това е югозападното ъгълче, върху което се поставяше кабърчето, за да се закрепи картата на България върху черната дъска в училище. Флагът на пилона е поизбелял и с разръфан горен ъгъл, слънцето и вятърът тук са силни.
Турският флаг е очебийно нов. Брегът е излъскан. Там все пак е военна зона, а тук - туристическа, търся разни аргументи за оправдание. Обаче не трябва ли точно защото е туристическо място и се вижда от повече хора... В този момент на турския бряг пристига джип. От него слизат двама в униформи, отиват да пилона. Какво, тия хора да не би да си свалят и качват знамето всеки ден? Не, сменят го. Ама то изглеждаше съвсем ново?! Въпреки това го прибират и издигат ново. След което джипът си тръгва. Колко ли често го правят? Достатъчно често, за да изглежда флагът винаги нов.
Отивам в сградата на местната власт в Резово, на няколко крачки е. Не откривам кметския наместник Георги Чавдаров, само чистачката. Вие знаете ли чие задължение е да сменя знамето? - питам. „Мишо го сменя." Кой Мишо? „Ами работник тука като мен. Ама някой път влиза в морето за риба за повече дни..." Значи - Мишо. Ако ми е станало чоглаво от сравнението на двата бряга,
виновен е Мишо
Търсете кмета в неговия хотел, ей оня, подсказват ми от Гранична полиция. Хотелът на кметския наместник блести от чистота като прясно калайдисан тиган. И дворът грее. Не открих Чавдаров, но поне разбрах, че човекът е чистник, естет и добър организатор на място, което му изглежда важно. В случая - собствения хотел. Връщам се обратно при оня поразръфан трикольор, който, освен че не изглежда добре, стои някак в повече, защото дублира тройката знамена на скалата. Оказва се, че причината за съществуването му е много важна - да съобщава благодарение на кого се вее тук българският флаг. Благодарение на кого, мислите? Благодарение на тези, които са вдигнали Илинденско-Преображенското въстание, за да покажат, че тези земи са български? Не познахте, тяхната печалба е била само, че са опожарили или ограбили къщите им. Допускате, че се има предвид роденият в Резово Тодор Недялков, избран за войвода на селската смъртна дружина през въстанието? Пак не познахте. Предполагате, че българското знаме се вее тук благодарение на хилядите знайни и незнайни, загинали за Отечеството? И това не е. Ето какво пише на паметната плоча под флага: „Това знаме се вее тук благодарение на: Петко Арнаудов - кмет на Царево, Андрей Едрев, Красимир... и т.н. общо 23 имена." Дарители очевидно. Каквито и пари да са дали за една плоча и един пилон, това е жалка цена за правото да обявят, че знамето се вее там благодарение на тях. Каквото и да издава тази плоча - суета, арогантност, езикова неграмотност, довела до неволна двусмислица? - мястото й не е там.
Да, така е, съгласява се кметът на Царево Георги Лапчев. Знакът, че устието на река Резово е най-югоизточната точка на България, е надписът и трите знамена на скалата. „Нищо не ни е задължавало да поставим този пилон с малкото знаме, той е лична инициатива и ние нямаме дори задължението да сменяме този флаг, но купуваме и пращаме на Резово и от неговия размер, за да не се излагаме" - казва Георги Лапчев. Защо тогава просто не махнете, мястото е неподдържано, а плочата е нахална? „Ще изглежда, че го правя за отмъщение" - казва кметът на Царево Георги Лапчев и всеки, който е наясно с Петко Арнаудов, разбира за какво става дума. Само че тук изобщо не става дума за една личност, пък била тя и с неизтощимостта за властово оцеляване на Петко Арнаудов.
Става дума за държавата
Що се отнася до излагането - излагаме се, много се излагаме. Защото и да прати, без да е задължена, Царевската община знаме за пилона на Петко Арнаудов, на Мишо може да му е потръгнало и да остане по-дълго да лови риба...
Разбира се, че сме и парламентарна република - в случай че се съмнявате. Всичките ви съмнения ще отпаднат, ако отидете на плажа Силистар на 5 км от Резово. Силистар е мястото, където Странджа и Черно море се обясняват в любов един на друг. Освен това Силистар е: „Обявен е за защитена територия през 1992 г. от Министерството на околната среда. Попада на територията на природен парк ,,Странджа", а така също и в едноименните защитени зони ,,Странджа" за опазване на дивите птици и природните местообитания. Защитена зона ,,Странджа" е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000". През 1998 г. за Силистар има утвърден план за управление. Съгласно закона за защитените територии Силистар се охранява, управлява и контролира от служителите на държавно горско стопанство и общинската администрация в Царево под прекия контрол на дирекцията на природен парк ,,Странджа". Общ контрол върху спазване задълженията на изброените институции в защитената територия би следвало да се осъществява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас."
След всички тези гаранции, дадени от България и Европа, вие можете да отидете до Силистар с кола само ако платите 4 лева на едно момче, застанало насред гората. То нарича поляната зад плажа „паркинг" и твърди, че това е такса да спрете колата си под някое дърво. Охрана няма, затова момчето е видимо притеснено, че една нервна крава се мотае между автомобилите и някои питат що за паркинг е това. Надпис съобщава, че това е частен имот. Ако искате да отидете до плажа, можете да паркирате колата си само в този частен имот срещу 4 лева. Чий е частният имот? Момчето казва: „На дядо ми." И как се казва този дядо, дето е извадил късмета да има нива точно зад най-красивия плаж по Черноморието? Момчето отговаря: „Георги Якимов се казва." В такъв случай - казвам - ти си
или син, или племенник на Йордан Цонев
защото Георги Якимов е тъстът на този депутат от ДПС? Е, не му бил Якимов точно дядо, ама така му викал, щото били много близки.
Да оставим настрана как сред цялата тази странджанска гора се е пръкнала нива, която се оказва точно зад най-мечтания плаж и по някаква случайност е собственост точно на тъста на депутата Цонев. Но няма как да оставим настрана това, че пътят на колите е заварден и се отваря срещу 4 лева. Кметът на Царево Лапчев твърди, че това лято Силистар е бил най-посещаваният плаж на юг. Билетопродавачът признава, че в летните месеци се събирали към 600 автомобила на ден. 600 х 4 лева. На ден.
Управлението на природен парк „Странджа" вече се е примирило. „От нормативна гледна точка всичко е законно - казва Иван Камбуров с въздишка. - Всичко е уредено по закон - собствеността, статутът на земеделска земя, разрешителното за временно пребиваване на автомобили. Нищо друго не може вече да се направи, освен по силата на някаква гражданска инициатива да се поиска преразглеждането на статута на земята." Няма съмнение, че всичко е изрядно по закон. Както и че точно заради такива ниви имаме такова мнение и уважение към съда и закона.
„Общината няма как да наложи рестриктивна мярка - това пък казва кметът на Царево Георги Лапчев. - „Странджа" е природен парк, Силистар е защитена местност, на МОСВ е най-лесно да намери начин за рестрикции, след което да постановят на общината какво да направи. Нашият вариант е да се търси алтернативен подход към плажа, безплатен."
То е имало. Старият път, по който вече не могат да преминават автомобили, защото рововете му са непроходими. Кой е довел пътя до това състояние? Тези, които имат изгода от това, казват събеседниците ми. Обясняват, че друг собственик на земя пък си е създал „къмпинг" до „паркинга".
И така: туристите чакат от природния парк „Странджа" да получат свободен достъп до Силистар. Природният парк чака от общината да измисли нещо толкова хитро, че дори най-високо прескачащият закони да не може да го прескочи. Общината чака министерството да си сложи главата в торбата и да разсече най-после възела. Зелените еколози чакат да влязат във властта.
Ако се тръгне по пътя на жалбите, разследването, съдебното производство, кръгът пак ще се затвори, защото ще се установи, че всичко това може да е много арогантно и безкрайно несправедливо, но е уредено по закон. Затова ни остава само вариантът да се примолим: Г-н Петко Арнаудов, моля ви, приберете в джоба си скъсаното знаме и нахалната си паметна плоча. Г-н Георги Якимов, извадете от джоба си пътеката към българско море, то е на всички.
Веселина Седларска
