Миналата година онлайн беше разпространен предполагаем разговор между пасажерите на злощастната подводница „Титан“ и кораба майка, от който тя пое на последното си пътуване. Сега разследването е установило, че транскриптът е фалшификат и създателят му не е ясен.
На 18 юни 2023 г. малката подводница „Титан“ изчезна от радарите при спускане към останките от кораба „Титаник“. Машината беше собственост на компанията OceanGate, която предлага дълбоководни разходки до известния кораб. На борда ѝ имаше петима души - Стоктън Ръш, основател на фирмата, британският бизнесмен Хамиш Хардинг, пакистанските милиардери Шахзада Даууд и сина му Сюлейман, както и френският водолаз Пол-Хенри Наржеолет, пише bTV.
Няколко дни по-късно роботизиран подводен апарат откри поле с отломки в близост до потъналия кораб. Беше установено, че подводницата е претърпяла „катастрофална имплозия“ и всичките пасажери бяха обявени за мъртви.
Предполагаемият транскрипт от последните часове на „Титан“ беше разпространен онлайн. Според него екипажът на подводницата се е опитвал да се върне обратно на повърхността. След близо година разследване стана ясно, че документът е напълно фалшив и екипажът не е имал никаква представа какво ги чака.
„Убеден съм, че този транскрипт е фалшив. Измислен е. Не знаем кой е авторът“, обясни шефът на разследването капитан Джейсън Нюбауер.
Какво е установило разследването?
Въпреки привидната автентичност на транскрипта, федералният екип установява, че реалната комуникация с екипажа на подводницата е била тотално различна. Разследването е установило също, че пасажерите не са имали никаква представа за предстоящата имплозия, която се е случила за части от секундата.
Нюбауер коментира, че тези данни биха дали спокойствие на близките на загиналите пасажери, защото по този начин се установява, че петимата не са страдали в последните си часове.
Това са едни от малкото данни, които станаха ясни от разследването на трагедията с „Титан“, което започна миналото лято. Скоро се навършва една година от изчезването на подводницата.
След появата на транскрипта в края на юни, повечето хора смятаха, че той е съвсем истински. „Някой го е направил достатъчно добре, за да ни заблуди. От транскрипта ставаше ясно, че хората в подводницата са се паникьосали“, коментира Нюбауер.
Фалшивият документ се върти най-вече около т.нар. R.T.M. или Real Time Hill Health Monitoring system – техническо средство, което OceanGate масово рекламира. Мрежата от сензори, разположени по корпуса на подводницата, би трябвало да алармира екипажа, че предстои катастрофална имплозия и пилотът да се опита да я избегне.
Фалшивият транскрипт твърди, че „Титан“ се е свързал с кораба майка след серия от аларми на тази система, както и чути пукащи звуци от корпуса на подводницата. Според документа последното съобщение, изпратено от екипажа, гласяло „Всички аларми на RTM са червени“.
Накрая всичко завършва с напрегната тишина. Корабът майка изпратил седем съобщения до „Титан“, на които не получава отговор, като последното гласи „Моля, отговорете ако имате възможност“.
В интервюто си Нюбауер обяснява, че не цялостно разследването на трагедията е изключително сложно. Екипът му се сблъсква с фактори като липса на свидетели, много нови технологии при гмуркането, тестването на екзотични материали и свалянето на данни от електронни устройства.
Всичко това се развива в международни води, което го прави и сложно юридически.