Нели Христова
През 1990 г. на екраните се появява сериал, който се превръща в нарицателно за цяло едно поколение. „Туин Пийкс" и загадъчната смърт на Лора Палмър приковават пред екраните хиляди зрители по цял свят. Оказва се обаче, че трагедията с Палмър далеч не е измислена, а напълно реална и от нея могат да ви побият тръпки. Всичко започва със страшна история, която бабата на един от създателите на филма Марк Фрост му разказвала преди лягане: „Вдъхновението... То дойде от една кошмарна малка история, която баба ми Вети Калхун шепнеше в ухото ми, когато бях младо момче."
В близост до градчето Табортън, където Фрост прекарвал летата си, се намирало курортното селце Санд Лейк. А там според баба му витаел призракът на младо момиче, умряло мъчително. Тялото й, също като това на Лора Палмър в пилотния епизод на „Туин Пийкс", било изхвърлено на брега на езеро. А истинската история е следната.
Годината е 1908-а, денят е 7 юли, температурата вече е над 30 градуса. 20-годишната
Хейзъл Айрийн Дрю върви сама по пустата пътечка в гористата местност на Санд Лейк. Там често е пълно с ловци на катерици и рибари и по-рядко се виждат красиви руси момичета със сини очи. В 19:30 часа по пътя среща каруца с двама мъже. Единият е 35-годишният продавач на въглища Рудолф Гандръм, а спътникът му Франк Смит е младеж, който всъщност познавал Хейзъл и бил влюбен в нея. В ръката си красавицата държи сламената си шапка с черни кантове и големи пера. Двамата с Франк се поздравяват, след което каруцата подминава. Франк Смит казва на Гандръм: Това е най- голямата дъщеря на стария Дрю."
Двамата мъже са последните, които виждат Хейзъл Дрю жива. Четири дни по-късно трупът й изплува на брега на езерото, но причината не е удавяне. Черепът на младото момиче е разбит, а водата така е разложила плътта й, че е разпозната само по дрехите и златните коронки на зъбите й. И до ден днешен не се знае кой е убил момичето, но историята й продължава да живее благодарение на Фрост и „Туин Пийкс".
Марк разказва историята на Дейвид Линч и веднага печели интереса му. От предишните проекти на режисьора не е трудно да се каже, че той има слабост към млади жени и загадъчните им животи. А това, което го впечатлява най-силно, са всъщност тайните, които на пръв поглед невинната Хейзъл Дрю е криела.
До деня на смъртта й никой не подозирал, че красавицата е имала бурен и хаотичен личен живот. Франк Смит и Рудолф Гандръм разказват как за последно са я видели да бере малини в гората.
Именно този образ на детска невинност бил споделян от цялата общност в малкото градче, а това, което научили по-късно, било истински шок за всички. Според тях Хейзъл нямала гаджета, но в разследването си полицията открива тонове кореспонденция между нея и няколко мъже. И точно както агент Купър се рови в дневника на Лора Палмър, където са изписани инициалите на хора, с които се среща, местните власти откриват картички и писма в шкафчето на Хейзъл. Властите трябвало да разберат кои са хората зад инициалите, с които Дрю си е пишела тайно. С всяко ново обявено име списъкът със заподозрени растял.
Сред тях е и Франк Смит, който неведнъж дава противоречиви показания пред полицията, но се оказва, че има алиби за вечерта. Чичото на Хейзъл - Уилям Тейлър, който живее на миля от езерото, където е открито тялото, също е сред заподозрените. Той е меланхоличен, със самоубийствени наклонности, а поведението му е странно и подозрително. Въпреки че според хората в града той е най-големият виновник, полицията не открива директна връзка между него и убийството.
Властите проверяват и зъболекар, предложил брак на Хейзъл; кондуктор, с когото се твърди, че тайно се е виждала; местен мъж, за когото се знаело, че измъчва животни; професор, който я е „наемал", и милионер, който държал имение наблизо, в което се случвали странни неща, включително оргии. Той обаче успява да обори обвиненията, дори и тези, че държи в дома си млади жени без тяхно желание и че съседи чули викове от имението му по време на убийството. Образът му напомня силно този на Бен Хорн от „Туин Пийкс".
Паранормалната нотка, която заема главна част в сериала, съществува и в истинската история на Хейзъл Дрю. Майка й споменава човек от Троя, за когото вярвала, че притежавал „хипнотични сили" и въздействал върху дъщеря й, което със сигурност отразява окултните елементи в сюжетната линия на „Туин Пийкс".
Макар че нараняванията на Хейзъл със сигурност показват, че трагедията е убийство, властите излагат друга теория, която има за цел да задоволи въпросите на обществото и да приключи случая. Вестниците излизат с изявление на полицията, което гласи: „След пет дни на внимателно разследване, в което се разглеждат много теории, липсва мотив за убийство. Няма доказателства, които биха дали основание на властите да арестуват когото и да било във връзка с инцидента. Пътят на макадам между Троя и Аверъл парк е популярен сред автомобилистите и точно безразсъдното шофиране на някого през нощта е в основата на смъртта на Хейзъл Дрю. Вместо да посрещне последствията, този, който е блъснал момичето, най-вероятно е познавал територията добре и за него е било изключително лесно да качи трупа в колата си и да го хвърли в близкото езеро."
Официално убийството на Хейзъл Дрю не е разкрито. Според Фрост разследването е претупано или защото никой не изпитвал симпатия към подобен тип жертви, или защото семейството на момичето далеч не било богато.
Макар историята за смъртта на Хейзъл впоследствие да е послужила за основа на „Туин Пийкс", образът и съдбата на Лора Палмър и тези на Хейзъл Дрю доста се различават. Това, което Фрост и Линч обаче са запазили стриктно, е усещането за малък град, в който често срещани са тайните, клюките и близостта на общността, които правят всяко едно откритие още по-шокиращо.
