Поколението Y – така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Честно казано, винаги не ми е харесвало това, че мъжете печелят повече от жените – казва Теди. – Реших да избера мъжка професия, за да съм конкурентоспособна.“ Контузия в България прекъсва кариерата й като професионален състезател по женски футбол. В Щатите Теодора Тодорова-Морган избира нетрадиционната за момиче професия – шофьор на тир, за да сбъдне мечтата си – да има достатъчно средства, за да пътешества по света.
Родена е в Хасково, тренира лека атлетика и футбол. Завършва спортното училище и постъпва в Националната спортна академия с футбол. Голямата й мечта е да бъде професионален състезател по футбол, но получава травма – скъсани връзки в коляното. Първата операция е неуспешна, дори има още една скъсана връзка. Когато е в III курс на академията, през 2006-а заминава на бригада в Съединените щати – за да събере пари за следващата операция, а и да изпълни американската си
мечта – да играе футбол...
Теодора работи в супермаркет в Лонг Бийч Айлънд, щата Ню Джърси, на най-високо платената работа – рязане на месо и сирене. По-късно е и камериерка в малко мотелче, и спасител в аквапарк. Работи по 100 часа седмично и се прибира в България с 10 хиляди долара. Втората операция е успешна, но до спортна кариера така и не стига. Загубва желание и да завърши спортната академия, защото не иска да работи като треньор.
Следващата година Теди заминава отново за Америка, в Кейп Код, Масачузетс.
Заплатата на камериерка в голям хотел не я удовлетворява. Работи и в морски ресторант. Връща се в Ню Джърси, в едно заведение в Патерсон. Учи езика и решава да стане професионален шофьор на тир – заради доброто заплащане, а и заради възможността да обиколи Америка.
След много и тежки изпити взема почти всички категории, включително и за превозване на опасни товари, разрешение за танкер. Така може да превозва почти всичко възможно на пазара – хладилни камиони със специална температура, храни, но и опасни химикали и други товари, за които се плаща много по-добре.
Фамилията Морган запазва от брака си с американец
Когато взема книжката, веднага се качва на камиона. Най-голямото й предизвикателство е паркирането. А камионите с ремаркета в Щатите могат да достигнат до 26 метра, с 6 метра по-дълги от тези в Европа. Доста време й отнема да свикне с габаритите и колеги й помагат да паркира.
Не е съгласна, че жените не можели да паркират, зависи от човека, а при тировете е трудно за всички, коментира тя. Разказва през смях как веднъж в Мемфис помага на двама араби – баща и син. Гледа ги как 20 минути се мъчат да паркират, предлага помощ на сина, а бащата от срам се скрива някъде – как така една жена да го може, а те не.
Рискът при опасните товари е голям – ако стане нещо, тя
подлежи на моментален арест,
защото може да се навреди на екосистемата. Танкерите са особено опасни. Огромните бидони тежат по 2 тона единият, а ремаркето зад тира е натоварено с много от тях. И всичко това като се заклати назад-напред, наляво-надясно, може да стане повече от опасно. Човек трябва да знае къде да намали, иначе на първия завой се е обърнал. Трябва да се внимава с дистанцията и когато товарът е много висок.
Вече 13 години Теди е на кормилото на тир, като от 2019-а е owner operator – със собствен камион. Това й дава свободата тя да избира кои товари и по кои дестинации да превозва. Работи за компания, която й взема процент. Избира опасни товари, чието превозване е най-добре платено.
През март 2019-а си купува първия собствен камион,
но след 2 месеца и половина той се запалва. „От 12 май 2019-а живея втори живот“, казва Теди. Тя кара аспержи в Южна Каролина, току-що е излязла от сервиз, но няколко часа по-късно забелязва пушек. За късмет спира не при тирове, а на друго място за почивка.
Когато отваря капака, лумва огън. „Бях абсолютно неадекватна, помня само, че взех дрехи, а не ценни неща като лаптопа например, и побегнах“, споделя тя.
Пожарът се разраства, върви към резервоарите с гориво на камиона и след по-малко от 2 минути те избухват. „Ако бях спряла при другите камиони с опасни товари, щях да ги запаля всичките и сигурно щяхте да ме гледате по CNN“, казва тя. Докато дойде пожарната, всичко изгаря. „Като видях останките на другия ден, сякаш бях участвала във война“, споделя Теди.
Тогава вече живее в Чикаго и като се прибира, е в страшен шок.
Има посттравматичен стрес, постоянно си представя какво би могло да се случи, ако е била на пътя и е трябвало да скача в движение, или ако е заспала, как е щяла да изгори вътре. „На петия-шестия ден отново карах, но месеци наред след това не можех да спя – спомня си тя. – Легнех ли в камиона и ми замиришеше на гориво, веднага скачах и отварях капака.“
Застрахователното дружество плаща за камиона, но тя губи 7-8 хиляди долара, които вече е внесла, защото го е взела на изплащане. Губи и около 10 хиляди долара, които влага в него. „Всичко, което имах, загубих за секунди“, казва тя с въздишка.
Страха, че е сама жена на пътя, го е преодоляла отдавна. Няма как да носи оръжие, защото в някои щати е разрешено, в други – не, а тя често прекосява по няколко щата. Няма право и да използва спрей. Има само един чук, с който проверява гумите. Гледа да не спира сама в гората, а на по-оживени паркинги.
Висока е цената, която Теди плаща за привилегията да изпълни американската си мечта. „В началото, когато карах безразсъдно, се е случвало да спя по 10-12 часа – не дневно, а на седмица. По закон имам право да карам 70 часа седмично, или до 4,800 км, а тогава изминавах до 9,600 км – двойно повече, и спях по 2-3 часа на ден. И така съм карала 9 години“, споделя Теди.
Резултатът е, че се сдобива с диабет от тип 2, разваля спортната си форма, стига до 85 кг. Взема се в ръце, променя изцяло хранителния си режим, започва да тренира кросфит и
сега е в сравнително добра форма,
тежи 68 кг. Трудно й е на път да спазва строгата диета за диабет, носи си сготвена от вкъщи храна, старае се да хапва повече зеленчуци и плодове и да избягва джънк фууд – „боклуците“.
Втория си камион кара до юли 2022-ра, когато си купува трети, по-нов, много по-добър и по-удобен. Годишно е изминавала по 240 хиляди километра, като отдавна е прехвърлила милион и половина километри по пътищата на Америка.
Обиколила е всичките 50 щата по много пъти, опознала ги е много добре, винаги е наясно къде се намира и даже често не й е нужен GPS, за да стигне до целта.
Била е и в по-голямата част от Канада по маршрутите Маями – Торонто, Маями – Калгари и на много други места.
Теди харесва много живота си в Чикаго, където е от 2016-а. Има много приятели сред българите, събират се в компании, ходят на игротеки. Записала се е на народни танци и е
първа хороводка на събирания
на българската общност. „За мен тия контакти са много важни. Пълнят ми душата, сърцето, особено при този самотен живот, който водя в камиона“, споделя Теди.
Като собственик на камион, тя сама си определя кога да бъдат ваканциите й. Работи 3 месеца и си дава седмица почивка за пътешествия. Била е в около 30 държави. Обиколила е голяма част от Карибите, Доминикана, Мексико, и то по няколко пъти, била е на круиз на Бахамите.
Посетила е Хондурас, Белиз, острови като Аруба, а също Кюрасао, Венецуела, Пуерто Рико. Обиколила е и цяла Европа – Италия, Англия, Франция, Холандия, Австрия, Германия. Навсякъде я влече адреналинът на всякакви опасни приключения, като гмуркане, летене, скачане от високо.
„Но най-най си обичам в България. Изкачила съм всички най-големи върхове, правим женски походи с моите приятелки. Повечето от тях са семейни, но прибера ли се, нямат търпение да тръгнем“, смее се Теди.
Вече си ходи в Родината по два пъти в годината – лятото на море и зимата задължително по Коледа, да е със семейството – само така усеща истински празника. В Хасково я чакат майка й Нели, баща й Красимир, сестра й Десислава и зет й. Запазила си е и контактите в България, има много приятели, с които излизат, забавляват се... „Абе, обичам си България, за мен няма по-хубава почивка от тази в Родината“, споделя Теди.
Сега е на 39 години и смята един ден, преди пенсия да се прибере в Родината. Има наследствен имот, купила си е още един и чака да си купи на още няколко места, като някой ден иска да развива селски туризъм. „Ще се ориентирам повече към гости чужденци, да им покажа истинско българско гостоприемство, българска култура, българска кухня“, казва тя.
