Русия официално започна „работа“ по процеса на провеждане на ядрени опити, подготовката за които изглежда е започнала още през 2023 г.
Владимир Путин обяви началото на подготовката за „пълноценни ядрени опити“. Засега директивата официално е ограничена до разработване на план, който правителството трябва да изготви и представи за одобрение на Съвета за сигурност – ход, очевидно предназначен да осигури колективна отговорност сред управляващия елит на Русия, след като бъде дадена „зелена светлина“.
Намерението за възобновяване на реалните ядрени опити стана ясно за първи път преди две години, когато през ноември 2023 г. Москва оттегли ратификацията си на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) от 1996 г.
Оттогава Русия почти сигурно провежда мащабна подготовка за потенциални тестове на историческия си полигон „Нова Земя“, който е функционирал между 1955 и 1990 г. и се намира на 900 км от Европа. През този период на мястото са извършени 132 ядрени детонации, само 42 от които са били подземни. Останалите са били атмосферни или под вода. Сред тях е детонацията на „Цар Бомба“, 58-мегатоново водородно устройство – най-мощното ядрено оръжие, експлодирало някога.
След оттеглянето си от ДВЗЯО Русия не е имала никакви правни ограничения за провеждане на ядрени експлозии. Остава обаче един важен въпрос: как би се провел подобен тест и дали Москва все още се смята за обвързана от Договора от 1963 г. за забрана на тестовете на ядрено оръжие в атмосферата, в космоса и под вода, подписан със Съединените щати. Този договор е с неопределен срок на действие, но позволява оттегляне с тримесечно предизвестие.
Отговорът на този въпрос ще определи вида на теста, който Русия може да проведе. Подземна детонация, например, би имала ограничено обществено въздействие: визуално би се равнявала на малко повече от трептяща камера, както се виждаше при подземните тестове в САЩ през 1992 г.
Прочети още
Плитко заровен заряд може да предизвика видимо срутване на земята, но малко зрелище.
За разлика от това, атмосферната детонация би била първата по рода си от 1980 г. насам, когато Китай проведе 4-мегатонен тест на площадката Лоп Нур. Такава демонстрация обаче може да е точно това, което Москва иска.
Компромисен вариант би могла да бъде подводна детонация, която осигурява драматични визуализации, като същевременно освобождава по-малко радиоактивен материал в атмосферата.
Също така си струва да се отбележи, че при повечето ядрени тестове самата бойна глава е била тествана отделно от нейното превозно средство. Тези тестове са били предимно научни и технически - фокусирани върху измерване, диагностика и валидиране на проектни концепции. Дали Кремъл действително може да изстреля ракета с ядрена бойна глава към полигона Нова Земя зависи изцяло, както някои анализатори го формулират, от психологическото състояние на Владимир Путин.
В крайна сметка намерението на Русия да възобнови ядрените опити, независимо от формата им, е поредното напомняне, че ядрените заплахи остават основното средство за комуникация на Кремъл с цивилизования свят.
