Един от първите подводни скафандри на братя Карманоле, 1882 г.

Продължение от миналия брой

Гибелта на най-новия винтов параход „Принц", оборудван по последната дума на техниката по това време, потриса обществеността. Практически всеки участник в Кримската война в своите спомени и очерци отделя особено внимание на този кораб и постигналата го трагедия. Последствията специално са обсъждани в палатата на лордовете във Великобритания, като отчитат, че невъзможността да се разтовари товарът от зимни дрехи ще „доведе армията до щети и страдания от студа". Военният хирург Едуард Вренч, служещ по това време в Балаклавската болница, пише, че „фактически остават без лекарства, запасът от които, направен в началото на войната, се е изтощил, а новите лекарства са отишли на дъното на морето при потъването на „Принц". Болницата остава без опиати, хинин, амоняк и всички необходими медикаменти." Потъването на сапьорското оборудване, предназначено за унищожаването на потопените руски кораби, преграждащи входа на залива, заставя англичаните да се откажат от тези действия.

Числото на загиналите по време на бурята и попадналите в плен достига хиляди. Бурята свирепства до Босфора и Кипър, като почти всички кораби са със скъсани котвени вериги или потънали. Немалко неприятности имат и корабите в Дарданелите.

Веднага след потъването на кораба тръгват слухове за потъналото злато. Призракът на златото вече витае в ума на журналистите, слухът се разпространява сред войниците и моряците от експедиционните армии и скоро започва да тревожи умовете на писателите и историците. На бял свят се появяват стотици статии, книги, брошури и почти всеки автор претендира, че е открил тайната на кораба. От журналистите към името „Принц" е добавен епитетът „Черният" и става „Черният Принц" и въпреки че корабът никога не се е казвал така, така продължава да е известен и сега. Техническото ниво на оборудването и подготовката на водолазите на Кралския флот позволявали да се правят дълбоководни гмуркания. Още през 1839 г. под ръководството на Чарлз Пасл британските военни водолази осъществяват подривни работи на потънали кораби в заливите на Портсмут и Чатам. Англичаните първи обследват отломките на парахода „Принц".

Потвърждение на това се явява неотдавна откритото в британските архиви писмо на фотографа Роджър Фентон, написано на борда на кораба „Hecia" в Балаклава на 15 март 1855 г.: „На нашия кораб се намират 4-ма известни във флота водолази, които дойдоха с намерение да изпитват своя апарат. Те три пъти се гмуркаха на „Принц". Първия път те се гмурнаха до парната машина на парахода, която, струва ми се, не е пострадала силно. Корпусът на парахода и на дървени кораби, потънали наблизо, са силно деформирани, като дървесината е на парчета. Днес те се натъкнаха на изгнили седла и след малко търсене те намериха голям брой мъртви тела, на много от загиналите плътта е разчленена и те сякаш са минали през чудовищна месомелачка при тази страшна катастрофа. Ужасно зрелище! Мъжете, струва ми се, избягват да говорят за това..."

Досега не са намерени или разсекретени документи, които да доказват, че на борда на кораба е имало злато. Какъв смисъл би имало, знаейки, че Балаклавското сражение е загубено от англичаните и руската армия може всеки момент да изтика с щиковете в морето малочисления гарнизон на Балаклава, да се пращат тука пари? За съжаление от тези въпроси са се интересували малко от търсачите на златния товар на "Принц".

Епопеята на търсенето на легендарния кораб продължава през 1875 г., когато Франция специално за това учредява акционерно общество с голям капитал. Френски водолази обследват Балаклавския залив и външния рейд. В резултат те намират около десет потънали кораба, но "Принц" не е сред тях. Към търсенето на парахода се включват американци, немци, норвежци и италианци.

Изобретеният в края на XIX век водолазен костюм открива пред търсачите на съкровища значителни възможности. През 1905 г. след неудачно търсене през 1901-1903 г. с парахода „Genova" в Балаклава се връща италианска експедиция, ръководена от изобретателя на дълбоководния скафандър инженер Джузепе Рестучи. Скафандърът на Рестучи е изработен от мед, много тежък, с неподвижни крака и подвижни ръце, съоръжен с шлем с три стъкла - предно и две странични. Спускал се е с парен кран и бил свързан с кораба с подемно въже, гумен шлаг за въздух, сигнално въже, телефонен и осветителни кабели. Водолаз е бил известният Салваторе Трама. Под водата той е бил неспособен на самостоятелно придвижване, а само е давал заповеди по телефона и за да го преместят, са го вдигали с лебедка, премествали го встрани и го спускали. Водолазът намира на дъното на Балаклавския залив множество потънали британски съдове, дълбоко заровени в тинята. „Накрая намерих параход, видимо „Принц" - писал в свое донесение Джузепе Рестучи. - На борда намерих голямо количество оръжия, пушки и др. Пристъпвам към работа." Дълбочината е била 54 м. В сравнение с предишната експедиция през 1901-1903 г. това е било явен успех. Тогава водолазите вдигат на повърхността множество дървени части и голям метален сандък, който за съжаление се оказва пълен вместо със злато, с оловни куршуми. Много свидетели твърдят, че италианците намерили медните букви от името на някакъв кораб и устроили празничен обяд в чест на намирането на „Принц". За вдигането на ценен товар италианските източници мълчат.

След като италианската експедиция напуска Балаклава, в министерството на търговията и промишлеността на Руската империя заваляват многочислени предложения на руските изобретатели за вдигане златото на потъналия кораб. Феодосийският фелдшер Томп предлага да се прегради заливът, да се изпомпа водата и да се вдигне златото, инженерът Рудников, служещият в Рязанско-Уралския железен път Ф. Григорович, потомственият дворянин Друганов - тези и много други изследователи с всички средства се опитвали да получат разрешение за търсенето и вдигането на ценния товар. Всички те били твърдо убедени, че в трюма на "Принц" се намирало злато! Най-близо до постигането на своята цел се оказва инженер Владимир Сергеевич Языков, който с група колеги ентусиасти започва проучване за кораба през 1908 г. През 1914 г. той получава разрешение за провеждане на спасителни дейности, но започналата Първа световна война го заставя временно да се откаже от тяхната реализация.

След революцията през 1917 г. политическата ситуация в Русия рязко се изменя, но Языков не се отказва от своето търсене. През 1922 г. любител гмуркач намира на дъното при входа на Балаклавския залив няколко златни монети. Светът отново се заинтересува от "Черният Принц". През 1923 г. Языков се явява при Джерджински - ръководител на Държавното политическо управление (ГПУ) на младата съветска република, и съобщава, че от 1908 г. той подробно изучава обстоятелствата по гибелта на английската ескадра на 14 ноември 1854 г. И че е готов веднага да започне дейности по вдигането на скъпоценностите.

Своя ентусиазъм той подкрепя с дебела папка документи. Джерджински е заинтересован и през март 1923 г. е сформиран ЭПРОН (Экспедиция подводных работ особого назначения). За първи началник (1923-1930) е назначен Лев Николаевич Захаров (Майер). По време на сталинските репресии е разстрелян. След няколко седмици ЭПРОН пристъпва към подготвителни работи. Съветският инженер Евгений Григориевич Даниленко конструира дълбоководна камера, с помощта на която трима наблюдатели могат да обследват морското дъно на дълбочина до 80 сажена. Камерата имала илюминатори, осъществявала телефонна връзка с повърхността, а също въздушни, електрически и аварийни шлангове. За изпълнение на подводни работи й монтирали "механическа ръка". В първите дни на септември 1923 г. започва огледът на западните подводни скали на входа на залива. Заливът е разделен на квадрати.

Продължава в следващия брой