НАВИЛ ТУРКАЛ, Ройтерс
Опасенията за глобалната продоволствена сигурност се засилват в момент когато около една пета от населението на планетата вече е под блокада, за да се бори с разрастващата се коронавирусна пандемия, заразила над 470 000 души в 200 страни и отнела живота на 21 000 души. Паническо изкупуване на основни стоки за домакинството като тоалетна хартия и почистващи препарати настана почти във всяка страна, ударена от вируса, и празните рафтове в супермаркетите вече са нeщо обичайно. Непредсказуемото пазаруване на потребителите е повод за безпокойство, че някои правителства могат да прибегнат до ограничаване на потока от основни хранителни продукти, за да гарантират достатъчни количества за собственото си население, когато веригите за доставки са нарушени от пандемията. „Хората започват да се тревожат“, отбелязва Фин Зибел, агробизнес икономист в National Australia Bank. „Ако водещи износители започнат да задържат зърното у дома,
купувачите истински ще се разтревожат
Това паникьосва и не е рационално, тъй като по принцип светът е добре снабден с храна“, коментира той. Виетнам, третият по големина износител на ориз, и Казахстан, който е девети в света по износ на пшеница, вече предприеха действия по ограничаване на продажбите на тези суровини на фона на страховете за наличностите на вътрешния пазар. Индия, глобалният лидер в износа на ориз, тъкмо навлезе в триседмична изолация, която прекъсна няколко логистични канала. Другаде по света: Съюзът на производителите на растителни масла в Русия призова да бъде ограничен експортът на слънчогледово семе, а добивът на палмово масло забави темп в Малайзия - производител номер две. От страната на вносителите Ирак обяви, че се нуждае от 1 милион тона пшеница и 250 000 тона ориз, след като „кризисен комитет“ препоръча попълване на стратегическия продоволствен резерв. Заедно тези действия засилиха опасенията сред земеделските търговци от ненужнo изкривяванe в предлагането на храни.
Недостиг няма
Комбинираното световно производство на ориз и пшеница - най-широко търгуваните хранителни култури - се очаква да достигне рекордните 1,26 милиарда тона тази година според данни на министерството на земеделието на САЩ. Такъв тонаж на продукцията би следвало лесно да превиши общото комбинирано потребление на тези култури и да доведе до нарастване на запасите в края на годината до рекордните 469,4 милиона тона, сочи оценката на американското земеделско ведомство. Само че тези прогнози допускат нормални потоци на зърнените култури от мястото, на което се произвеждат, до мястото, където се консумират, както и обичайната наличност на заместители. Цените на ориза вече се покачват заради очакванията за допълнителен натиск върху износа. „Проблемът е в логистиката. Виетнам спря износа, Индия е в изолация, а Тайланд би могъл да обяви подобни мерки“, коментира старши трейдър, работещ в Сингапур за една от водещите в света компании за търговия с ориз. Референтните цени на ориза в Тайланд скочиха до 492,5 долара за тон - най-високото равнище от август 2013 година. Пазарът прехвърли 1000 долара за тон при продоволствената криза от 2008 година, когато експортните ограничения и паническото изкупуване дадоха тласък на цените. „Малко вероятно е да видим повторение на 2008-а“, твърди сингапурският търговец на ориз. „Едно на ръка, че светът има достатъчно резерви, особено в Индия, където складовите наличности са огромни“, допълва той. Предвижда се тази година глобалните оризови запаси за първи път да надхвърлят 180 милиона тона, което е с 28% над равнището от сезон 2015-2016. Тези наличности обаче
не са разпределени равномерно
при над 153 милиона тона само в Китай и Индия. Това означава големи купувачи на ориз като Филипините, които са топ вносител, и други в Азия и Африка да бъдат уязвими, ако придвижването на реколтата се ограничи задълго. „Нашите оризови запаси стигат за 65 дни. Имаме достатъчно ориз за идните два месеца“, посочи филипинският държавен секретар за земеделието Уилям Дар. С допълнителното предлагане, идващо от реколтата в сухия сезон, Филипините имат достатъчно ориз за следващите четири месеца, уточни пред журналисти Дар. Повечето купувачи на пшеница в Азия, начело с втория по големина в света вносител Индонезия, имат подсигурени доставки до юни, твърдят търговците. „Към момента не сме видели нито един вносител на пшеница да се втурва да осигурява доставки за повече от обичайните нужди“, констатира трейдър, работещ в Сингапур за международна търговска компания, която продава черноморска и американска пшеница в Азия. Котировките на пшеничните фючърси на Чикагската стокова борса скочиха с близо 10% този месец.
