„След броени часове съм на път, багажът ми не е готов, но ще си купя дрехи по пътя“, подхвърля небрежно Светлин. Дава интервю от дома си във Фрайбург, Германия. „Непрекъснато пътувам, това са моите желания и мечти“, казва той. Планира 3 седмици в Буенос Айрес, Узбекистан, приказните Самарканд, Ташкент, Бухара, 2 месеца в Бразилия, после Шотландия, отново Италия и поне за 2 месеца в Гватемала и Мексико.
Светлин Иванов-Лаубер е с ярко присъствие в социалните мрежи. Текстовете му са изискани, поетични, с експресивен, неподражаем стил. „Нямам нужда от слава – казва той. – Пиша заради себе си, връщам се към емоцията, която съм изпитал на това пътуване.“ Говори толкова красиво, колкото и пише.
Светлин Иванов-Лаубер може да си позволи да обиколи света 9 пъти. Той е единственият българин, осиновен от немска благородничка – Ева-Матилд фон Лаубер. Наследява след кончината ѝ богатство, което, ако управлява добре и харчи разумно, може да му стигне до края на живота му.
Изпълнен е с благодарност към благородната дама. Лаконичен и скромен е за пътя си преди да я срещне. А пътят му е осеян с успехи. При това роденият във Варна мъж е
наследник на знатно семейство
Баща му Иван Иванов е инженер, а майка му, адвокат Мими Иванова, е от знаменит род, приближен до царското семейство. В именията на прадядо му Кирил Дунев е ловувал цар Борис III. След 9. IX. комунистите гонят семейството на майка му от красивия им дом и разграбват ценните предмети. Наследницата на богатия род Мими израства в лишения, но помни колко е страдала за красивото им старинно пиано с орнаменти и вграден свещник в корпуса му.
В Нова Зеландия Светлин отива на залива, където е заснета незабравима сцена от филма „Пианото“. Спомня си как неговата майка, със скромните си спестявания си купува своето първо пиано на 30 години, но го доставят късно вечерта и хамалите решават да го качат на другия ден. През нощта завалява дъжд, а тя излиза и покрива пианото с шлифера си. Така я заварват сутринта – мокра и премръзнала, заспала, прегърнала пианото.
Този пиетет тя инспирира у невръстния 3-годишен Светлин, като го записва на уроци по пиано, а той
научава нотите преди буквите
И тъй като годишните продукции по пиано в школата са с часове, а Светлин, като талантливо дете, е оставен за финала, му омръзва да чака реда си. Когато е на 10 години, майка му предлага да започне с фагот – за да е единствен.
Гимназистът в музикалното училище във Варна печели първи награди на международни и национални конкурси като „Светослав Обретенов“. Завършва Националната музикална академия с фагот – с пълен отличен и със SUMMA CUM LAUDE („С най-висока похвала“). Гордее се, че успява да завърши успоредно и НАТФИЗ – голямата му любов. В последния клас е на проф. Надежда Сейкова, със звезди като Захари Бахаров, Владимир Карамазов и „плашещо талантливата“ Анастасия Лютова.„Две артистични академии, превзети с шпагат! – вълнува се той. – Цялата ми душа се изля в НАТФИЗ и за година прекъснах консерваторията след III курс“. Родителите му, естествено, не са във възторг, смятат, че консерваторията е истинският капитал, който държи в ръцете си.
Следва една луда паралелна година
последна в консерваторията и втора в НАТФИЗ. „Често всичките ми пари за храна отиваха за таксита от „Раковска“ до старата консерватория на „Евлоги Георгиев“, или до новата, до Външно министерство – спомня си той. – Професорите и в двете академии обаче толерираха моето безумно и смело решение.“
Междувременно Светлин става любим модел на фотографи като Паскал Йезарт за Vogue, на лауреати на международните награди Kodak и Sony Word Award. Рекламно лице е на българските модни къщи Denyl и „Драго и Радо“. Своя усет пред камерата днес изразява в атрактивните си артистични снимки от пътешествията, на които позира като модел.
За да завърши магистратура с фагот във Фрайбург, Германия, майка му продава останало още от царски времена семейно бижу – красив амулет с няколко диаманта. Това му дава шанса да пристигне с няколкостотин евро във Фрайбург.
През лятото работи във фабрика за осветителни тела. Със спечелените пари веднага отива до Париж. Във Фрайбург сервира и в ресторант, където с лекота заличава гафовете си – с вродения си артистизъм. Завършва магистратурата, но у него надделява театърът и постъпва като асистент-режисьор в Staatstheater Freiburg – най-стария театър в града. Там попада на интендант, една дама цербер, копие на Миранда от филма „Дяволът носи Прада“, и след няколко месеца напуска.
Вижда обява, че фондация за подпомагане на хора на изкуството търси сътрудник. На интервюто една необикновена дама, с искрящи зелени очи му се усмихва – Ева-Матилд фон Лаубер. Избират друг кандидат, но Светлин получава покана от госпожа Фон Лаубер да я посети в имението й.
Пред очите на благородничката Светлин Иванов пристъпва не като раболепен беден българин, а с гордо вдигната глава. С достойнство, със завършени с отличие две артистични академии и магистратура във Фрайбург, и с аристократизъм на духа, наследен от знатния род. Говори изискано, начетен е, владее 4 езика, а осанката му е на модел, школуван при едни от най-класните фотографи в България.
Аристократизъм на духа
това забелязва благородничката у младия българин. „По-късно госпожа Фон Лаубер ми сподели, че точно това е първото нещо, което й хрумнало, когато ме видяла. Казала си: „А, ама това е един княз!“, споделя Светлин. Когато се срещат, тя е около 80-те, а той е на 27 години, млад, красив, енергичен. Тя го моли да й помогне с някакви банкови книжа за преводи, после за благодарност го кани на ресторант.
Започва едно приятелство, което някои асоциират с това при „Харолд и Мод“, знаменитата пиеса на Колин Хигинс, с неподражаемата Леда Тасева като Мод.
„Не, не беше любов – уточнява Светлин. – Беше просто среща на близки, сродни души. В мен тя ценеше прямотата и смелостта, с която отстоявах мнението си. Имали сме ожесточени спорове, дори скандали, но знаех, че точно в такива моменти тя най-много ме ценеше, защото беше не по-малко своенравна и своеволна от мен“, коментира Светлин.
Той винаги ще помни една сцена. На майка му поставят диагноза рак, нужни са пари за най-доброто лечение при професори в България и я моли за помощ. „В последния момент тя пристигна на гарата – леко куцукаща, подпираща се с бастунче, до влака, с който заминавах за България. Преди да затворят вратата, ми връчи малка красива чантичка с парите и каза: „Отивай, спаси живота на майка си!“, споделя той. Това става повод родителите му да се сближат с благородничката.
От младия начетен и образован българин Ева-Матилд черпи сили, енергия и желание за живот. Учи го да се наслаждава на пътешествията. Двамата обикалят Таити, Санторини, Френска Полинезия, Бали, САЩ, Виена, Париж. Когато силите започват да я напускат, той поема изцяло грижата за имението и персонала – не като иконом, а като най-близкия й човек.
Заедно са 12 години, като на седмата тя, която е загубила дъщеря си и съпруга си,
решава да го осинови официално,
за да няма препятствия да наследи богатството й. Светлин попада под прицела на роднините й, очакващи също наследство. „Нахвърлиха се като хиени, даже ми правиха някакви магии за смърт при ходжа“, споделя той. След кончината й преди 5 години той води истинска двегодишна съдебна война с тях, но всичко около осиновяването е законно – и решението на съда, и заверката при нотариус.
„Пред Вас ще споделя нещо, което никога не съм разказвал“, казва Светлин. Любимият й филм е „Отвъд Африка“ с Мерил Стрийп и Робърт Редфорд и гледат сцената с погребението на героя. „Тя се беше разпоредила да бъде кремирана, попитах къде да разпръсна праха й. Каза за едно място във Фрайбург и едно много красиво възвишение над Люцерн, където разхождала пудела си и често се засичали с Одри Хепбърн. Обещах й да разпръсквам праха й навсякъде при пътуване“, споделя той.
На погребението се оказва, че вземането на праха в Германия е забранено и урната е положена в малкия гроб. Но дамата от погребалната агенция запазва тайно в бурканче половината от праха й – заради него, и му го дава. „Оттогава, където и да ходя по света, разпръсквам по мъничко от праха й“, споделя Светлин с тъга.
Той обича апартамента си във Фрайбург, има и жилища в България и Абу Даби. Казва, че се старае да е отговорен към богатството от благодетелката си, харчи разумно. Невинаги отсяда в 5-звездни хотели, не си купува яхта. Внимава къде и как дарява суми за благотворителност. Разочарован е от организации, чиито шефове пътуват в първа класа в самолета и нощуват в 5-звездни хотели, вместо парите да отиват при нуждаещите се. „Дали се смятам богат? Бях богат още преди да я срещна“, казва той.
Много често си мисли за Ева-Матилд. „Когато се ядосвам за нещо, все си спомням как моята благодетелка ми казваше: „Живей красиво! Бъди свободен дух! Бъди над нещата!“. И аз следвам завета й, като се старая да живея красиво“, споделя българинът.
