Един баща от Аржентина води две битки: болест и несигурност. Хуан Бетига има рак на черния дроб и в същото време се опитва да върне сина си Данте, 23-годишен, който заминава за Русия, за да учи, но в крайна сметка се озовава на фронтовата линия на войната срещу Украйна.
„Казаха му, че това ще му позволи да удължи визата си, но това, което той подписа, беше военен договор“, каза мъжът пред местната медия Теленоче.
По думите му Данте е бил вербуван с обещанието да получи руско гражданство до няколко месеца. Вместо това, след едва две седмици обучение, той е изпратен в Донецка област, една от най-опасните зони на конфликта.
Прочети още
„Той никога не е държал оръжие в ръка. Той не изпитва симпатии към оръжията, няма военна подготовка, но въпреки това го изпратиха на фронта“, разказва бащата.
Последното съобщение на Данте е от 27 октомври в 03:50 ч. аржентинско време. Оттогава насам цари абсолютна тишина.
„Съобщенията ми не се изпращат, той не отговаря и се страхувам от най-лошото“, каза Хуан, който следи съобщенията на руското Министерство на отбраната в Телеграм с надеждата да намери някаква следа.
„Изпратиха го в Донецк и оттогава не се е свързвал с нас. Всеки ден, който изминава, е мъчение“, каза той.
Изправен пред липсата на отговор, Бетига подаде официално писмо до руския министър на отбраната Андрей Белоусов, с искане за „незабавно освобождаване на сина му от военна служба“.
Документът включва медицинската му история като хуманитарен аргумент.
„Болестта ми прогресира и просто искам да го видя жив“, казва той.
Той се свърза и с аржентинското посолство в Москва, въпреки че досега няма напредък.
„Те ни дадоха някои насоки, но от другата страна цареше абсолютно мълчание“, оплака се той.
Според него сенатор Кристина Лопес и губернаторът на Огнена земя са поискали спешна среща с руски дипломати, но досега няма конкретни резултати.
Бетига обясни, че е научил за ситуацията месец след подписването на договора.
„Когато ми каза, вече беше твърде късно. Не исках да го упреквам; не исках да го правя по-нервен, отколкото вече беше. Щетите вече бяха нанесени“, призна той.
Докато чака новини, Хуан се вкопчва в една единствена надежда: споделянето на историята му ще накара някой да го чуе: „Моля само да го върнат. Синът ми да може да се прибере у дома, преди да е станало твърде късно.“
