На 20 август Православната църква почита св. пророк Самуил и св. 38 мъченици Пловдивски. Легендата разказва, че в град Рама, или Ариматея, живял един благочестив човек на име Елкана. Той имал две жени – Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна, а у израилтяните безплодието се считало за знак на Божия немилост. Затова Ана тъгувала много, пък и познайниците й странели от нея, дори я презирали. Елкана изпълнявал усърдно всички наредби на закона.
На всички големи празници ходел със семейството си в Силом, където тогава се намирала скинията - клада за жертвоприношения, за да принесе жертва Богу. Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със семейството си. Само Ана едничка не могла нищо да яде – сърцето й било пълно с тъга и тя пак отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала.
Тя молила Бога да й даде син и обещала, че ако той й окаже тая милост, тя ще Му го посвети. Милосърдният Бог изпълнил нейната просба: тя родила син и го нарекла Самуил – измолен от Бога. Още от малък Самуил бил кротък, послушен и ревностно се учил на закона Господен. На него почивал Духът Господен и в Израил го почитали като пророк. След няколко години станало ясно, че има дарба да пророкува. Докато растял, той поучавал израилтяните и ги карал да се покаят за греховете си. Народът го слушал и изпълнявал напътствията му.
Затова според желанието на всички го избрали за съдия и началник. С помощта на Самуил израилтяните се избавили от двадесетгодишното филистимийско робство. Управлявал мъдро и справедливо. Когато остарял, отстъпил на синовете си част от властта и ги поставил за съдии. Но те не следвали примера му, били алчни и несправедливи. Самуил умрял в дълбока старост и целият народ жалил за него. Погребали го в Рама. На 20 август имен ден празнуват всички, които носят името Самуил, което означава „измолен от Бога”.
