Тръмп покани Путин в Аляска, за да говорят за мир в Украйна. Това, че руският агресор ще стъпи на американска земя предизвика тревоги, че това го легитимира. Символиката на мястото също е проблем – той ще пристигне в някогашна руска колония. Ето как Русия продава Аляска на САЩ.
Аляска е щат в САЩ. Но до 1867 г. част от нея е руска територия. Сега полуостровът е в новините, защото там в петък се очаква среща между президентите на САЩ и на Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин. Темата е войната в Украйна, която Кремъл започна в началото на 2022 г. Датата на срещата е 15 август, обяви Тръмп.
Москва хареса идеята – помощникът на Путин Юрий Ушаков каза, че „Русия и САЩ са близки съседи“, а и „в Аляска и в Арктика се пресичат и икономическите интереси на нашите страни, прозират перспективи за реализация на мащабни и взаимноизгодни проекти".
Светът няма очаквания, че разговорът ще доведе до спиране на огъня, още по-малко до траен мир в Украйна. Но мястото на срещата предизвика негативни реакции. Не само заради поканата към Путин да стъпи на американска земя, докато е в международна изолация заради агресията срещу Украйна, но и заради историята на Аляска, пише Свободна Европа.
Разказът за това как тихоокеанският северен полуостров става американска територия през 19 век е обраслъл с легенди. Разказва се какво ли не – че Аляска е била отдадена под наем или че кораб със злато, с което САЩ купува територията от руския император, е потънал по пътя за Санкт Петербург – столицата на Руската империя.
Действителността е по-прозаична – става дума за взаимноизгодна сделка, разказва Радио Свобода.
Руска Америка
Европейци за първи път стигат до земите на т. нар. Руска Америка през 1732 г. Колонизацията започва близо десетилетие по-късно. Руски търговци достигат до тихоокеанските брегове на Северна Америка – територии, които не са застигнати от масов лов и улов. По това време САЩ още не са основани – това предстои през 1776 г.
Търговията върви, но започват конфликти с местните жители – алеутите и тлинктитите. Още през 1763–1765 г. на Алеутските острови избухва първото въстание, потушено от руските индустриалци. През 1772 г. e основано първото постоянно руско търговско селище, а две години по-късно – и второ, след експедиция на търговеца Григорий Шелихов.
Начело на Руската империя тогава е Екатерина II Велика. Съветници ѝ предлагат да създаде компания за усвояване на Руска Америка, но императрицата не подкрепя проекта. Шелихов обаче основава през 1791 г. „Северо-Восточная компания”. Умира 4 години по-късно, а Екатерина II е наследена от император Павел I. Той се съгласява с проект на зетя на Шелихов – Николай Резанов. В Санкт Петербург е създадена „Руско-американската компания“ (РАК). Тя стъпва върху създаденото от Шелихов. Акционери са членове на императорското семейство. Управлява я Резанов.
Усвояването на Руска Америка продължава с репресии срещу коренното население. През 1802 – 1805 г. се води Руско-индианската война. Руснаците я печелят, но тя забавя напредъка им навътре в континента.
Отношенията с местните жители остават напрегнати, периодично има и въоръжени сблъсъци. Следва укрепване на бизнеса, разрушен по време на войната – период, в който Резанов строи кораби за търговия със зърно с Испанска Калифорния. Това го отвежда до Сан Франциско. Влюбва се в дъщерята на губернатора на Калифорния, но се разболява и умира по пътя към Санкт Петербург – преди да получи благословия за брак.
По идея на Резанов през 1812 г. обаче управителят на РАК Александър Баранов основава в Калифорния руското аграрно селище Форт Рос. По това време районът е част от Испанската империя (до 1821 г.). Населението на Форт Рос е около 200 души. Сеят се зърнени култури за Аляска. Форт Рос съществува до 1841 г., когато РАК го продава на американците.
Руското население в Америка обаче не нараства значително – през 1817 г. в Руска Америка живеят едва около 600 руснаци.
РАК се оказва икономически нефективна заради твърде високи разходи за издръжка на администрацията ѝ в Санкт Петербург. Освен това Аляска граничи с британците, които по онова време владеят Канада.
Пълномощията на РАК са удължени два пъти от императора: през 1821 и 1841 г. Руските власти обаче са разбирали, че в случай на сблъсък с Великобритания няма да могат да защитят колонията си.
Възможността за отказ от владенията в Америка е посочена в документ на РАК от 1845 г.: „Правителството трябва да поеме управлението на колониите и, лишавайки се от печалбите, които сега получава от търговията на компанията, да се обремени със значителни разходи за тяхното поддържане, или най-накрая да се откаже от колониите и да ги предостави на други нации, жадуващи подобно придобиване, за да укрепят своето господство в моретата“.
Прочети още
Северноамериканските щати неизбежно ще се разпространят по цяла Северна Америка
През 1853 г. генерал-губернаторът на Източен Сибир Николай Муравьов-Амурски се обявява за отказ от руските владения в Америка в полза на САЩ.
Мотивът му е, че с развитието на железниците „Северноамериканските щати неизбежно ще се разпространят по цяла Северна Америка и не можем да нямаме предвид, че рано или късно ще трябва да им отстъпим нашите владения“. Погледът освен това е насочен към запазване на влиянието на Руската империя в Източна Азия.
През лятото на 1854 г. американската страна за първи път проявява интерес към руската територия. Държавният секретар Уилям Мърси иска от руския посланик във Вашингтон Едуард Стьокл информация за възможността Руската империя да отстъпи на САЩ владенията си в Аляска.
През 1857 г. Стьокл изпраща депеша до Петербург, в която съобщава, че има слухове за възможна емиграция на представители на религиозната група мормони от САЩ в Руска Америка. Посланикът предупреждава, че властите могат да се изправят пред алтернатива: да окажат въоръжена съпротива или да се откажат от част от територията си.
Проектът за преселване на мормоните не е реализиран.
"Да се проучи въпросът". Подготовка за сделката
Съдбата на руските владения в Северна Америка пак става тема за Русия през пролетта на 1857 г. Повдига я княз Константин Николаевич, брат на император Александър II. Мотивите са свързани с тежкото финансово състояние на империята след Кримската война. Затова князът предлага Руска Америка да бъде продадена на американците, които, според него, рано или късно ще завземат територията.
Решението е „да се проучи въпросът“. Малко по-късно дворът изпраща в руската колония ревизори, които да оценят състоянието на РАК.
В доклад от ревизията се казва, че „общественото мнение в Русия все още е възмутено от отстъпването на нашата бивша територия в Калифорния, особено след като в близост до селището бяха открити златни мини“.
Но започва американската Гражданска война и темата за Аляска потъва. В тази война Руската империя подкрепя Севера.
РАК продължава да има затруднения, но все пак съществува, макар и да губи държавни субсидии. През 1865 г. Александър II удължава с 20 години търговско-промишления монопол на територията на Руска Америка, но пък местните жители са освободени от задължителен труд в полза на РАК. Следват правителствени заеми и загуби. Продажбата на колонията все повече започва да изглежда като възможно решение за облекчаване на бюджетната криза.
Предаването на колониите... ще ни освободи от владения, които в случай на война с една от морските сили нямаме възможност да защитим
През 1866 г. с подкрепата на княз Константин е предложено решение, което гласи, че „след 70-годишното съществуване на РАК тя не е постигнала нито русификация на мъжкото население [в Аляска], нито трайно установяване на руския елемент и не е допринесла ни най-малко за развитието на нашето търговско мореплаване“. „Предаването на колониите... ще ни освободи от владения, които в случай на война с една от морските сили нямаме възможност да защитим“, пише тогавашният министър на финансите на империята Михаил Рейтерн.
Защитата на колонията би означавала големи разходи за военнноморски сили в северните води на Тихия океан, докато РАК е икономически неефективна и е „в ущърб на нашите приятелски отношения със Съединените щати“, добавя Рейтерн.
Позицията на княз Константин и съратниците му е, че една продажба на компанията и колонията в Аляска ще значи по-малко разходи и по-тясно сътрудничество със САЩ – съюзник в тогавашното глобално противопоставяне на Британската империя.
„Специалното заседание“, което решава съдбата на Руска Америка, се провежда на 16 декември 1866 г. (28 декември по нов стил). Председателства го император Александър II. В залата няма противници на плана за продажба на Руска Америка.
Руската империя предпочита доброволно да се оттегли от „американския плацдарм”, който не е в състояние да защити ефективно. Няколко дни по-късно императорът подписва документ за границите на продаваната територия.
Решението се пази в тайна. През пролетта на 1867 г. посланик Стьокл заминава за Вашингтон с указания да продаде Руска Америка за не по-малко от 5 милиона долара.
През март 1867 г. руският посланик казва на държавния секретар Уилям Хенри Сюард, че „императорското правителство е склонно да започне преговори“ за Аляска.
Прочети още
Придобиването на руските отвъдморски територии се вписва в концепцията на Сюард за бъдещето на Северна Америка. Той получава съгласие от президента на САЩ Андрю Джонсън и започва преговори за условията по договора.
„Първоначално г-н Сюард ми говори за 5 - 5,5 милиона долара. Аз поисках 7. Постепенно той стигна до 6,5 милиона, но ми заяви, че целият кабинет е против него и че не може да продължи. Обаче, тъй като виждах, че той с цялото си сърце иска да сключи договора, аз отказах да отстъпя“, свидетелства писмено пред двора Стьокл.
В следващите дни събитията се развиват бързо. Договорената цена за руските владения в Америка е 7,2 милиона долара. Става дума за площ от над 1,5 млн. кв. км – или 4 долара и 73 цента за всеки. САЩ получават руското държавно недвижимо имущество, всички колониални архиви, официални и исторически документи.
Проектът за договор е пратен на руския император по телеграф, а на 29 март 1867 г. пристига обратна телеграма с разрешение руският пратеник да го подпише. Това се случва в 4 часа сутринта на 30 март 1867 г. в Държавния департамент във Вашингтон.
Ръководството на РАК разбира за сделката чак на 7 (19) април. Решението води до огромни загуби, от които Санкт Петербург възстановява минимални суми като компенсация за компанията.
На 8 април 1867 г. договорът за покупката на Аляска от Руската империя е ратифициран от Сената на САЩ, въпреки че общественото мнение е критично – наричат сделката покупка на „кутия с лед“ и на „зоопарк с бели мечки“.
В Руската империя гласовете „против“ са малко. Вестник „Голос“ пише, че това е огромна грешка и припомня продажбата на колонията „на брега на златоносната Калифорния“.
На 18 октомври 1867 г. Аляска официално е предадена на САЩ. От 1917 г. датата се отбелязва като Ден на Аляска.
Около 600 руснаци напускат Америка. През 1869 г. в Аляска остават около 200 руснаци. Там живеят също така над 200 граждани на САЩ и над 1500 креоли.
Парите по сделката са преведени от САЩ през 1868 г.
