Православната църква почита днес, 12 февруари, Св. Мелетий, архиепископ Антиохийски. В ІV век различни ереси смущавали спокойствието на Църквата. Особено се разпространила ереста на Арий, който отхвърлял единосъщието на Сина Божи с Бога Отца.
Отхвърлена и осъдена от Никейския вселенски събор (325 г.), тая ерес намерила обаче много последователи. Мелетий, родом от Армения, бивш севастийски епископ, бил единодушно избран за архиепископ в Антиохия. С този избор се съгласили и арианите, които в Антиохия били повече от православните.
Тридесет дни след избирането му Мелетий проповядвал в храма, което силно разгневило арианите. Те изгонили от църквата архиепископа и оттогава започнали да го хулят и наричат еретик. Мелетий ръкоположил за дякон св.
Василий Велики, който бил дошъл от Йерусалим в Антиохия. Като предузнал големите дарби на св. Йоан Златоуст, който в туй време бил още твърде млад, архиепископът го убеждавал да изучава Св. Писание, кръстил го и го назначил за четец при църквата. Арианите убедили император Констанций да свали св. Мелетия и да го прати на заточение в Армения, а сами си избрали епископ измежду арианите.
Мелетий бил в изгнание до самата смърт на Констанций. Подир Констанций на престола се възкачил Юлиан, племенник на Константин Велики. Юлиан бил възпитан в християнската вяра, но в душата си я мразел, и щом станал император, се отрекъл от нея и почнал с най-голямо усърдие да служи на езическите богове. Юлиан прибягнал до по-хитри мерки. Той обявил пълна веротърпимост, върнал от изгнание всички заточени епископи – както православни, така и ариани.
Надявал се, че със своите спорове за вярата те сами ще му помогнат да ослаби силата на християнството. Заедно с други епископи и Мелетий бил върнат. Скоро подир това Юлиан загинал във война.
Наследникът му Йовиан свикал в Антиохия поместен събор, на който арианите подписали своето съгласие с догмите, утвърдени от Никейския събор. Но Йовиан скоро бил наследен от Валент, ревностен привърженик на арианството.
Отново ереста временно възтържествувала, отново жестоко гонение било повдигнато срещу православните епископи и Мелетий отново бил изгонен от Антиохия. Император Грациан го възвърнал и Мелетий отново започнал да ръководи паството си. Не много преди смъртта на Мелетий на императорския престол встъпил Теодосий Велики (379-39).
Разприте и несъгласията в това време продължавали да вълнуват Църквата. Освен това възникнала друга ерес – ереста на Македоний, който отхвърлял божествеността на Светия Дух, поради което и последователите на тая ерес се наричали „духоборци“. Теодосий, като желаел да прекрати разприте, свикал в Цариград събор в 381 година. Това бил Вторият вселенски събор. На него била осъдена ереста на Македоний, и Символът на вярата бил допълнен с учението за Св. Дух. Между другите епископи бил повикан в Цариград и св. Мелетий, който трябвало да председателства събора. Мелетий с твърдост защищавал истинските догми на вярата.
Той умрял в дълбока старост преди свършване на събора. За председател на събора бил назначен св. Григорий Богослов. Тялото на св. архиепископ Мелетий било пренесено от Цариград в Антиохия и било поставено близо до мощите на свещеномъченик Вавила.
