Мистериозният "междузвезден обект", който се движи с голяма скорост през нашата Слънчева система, е много по-голям в сравнение с предишните два подобни, според нова информация от учените. Използвайки данни от обсерваторията "Вера С. Рубин", експертите разкриха колко голям всъщност е обектът, наречен 3I/ATLAS, съобщава "Дейли Мейл". Според техния анализ, обектът е с диаметър от около 11,2 км.
Това го прави дори по-голям от връх Еверест, с което 3I/ATLAS става най-големият междузвезден обект, наблюдаван досега.
Професор Ави Льоб, теоретичен физик и космолог от Харвардския университет, предположи, че обектът може да е извънземен космически кораб, но не всички са толкова убедени. Крис Линтот, астроном от Оксфордския университет, заяви пред "Лайв сайънс":
"Всяко предположение, че той е изкуствен, е пълна глупост."
В ново проучване, публикувано в arXiv, над 200 изследователи потвърдиха вероятния размер на основното тяло на кометата, известно като ядро. Анализът им показва, че ядрото има радиус от около 5,6 км. Това се равнява на диаметър – или ширина – от около 11,2 км. За да си представим мащаба, това е дори по-голямо от връх Еверест (8,7 км) и почти два пъти по-голямо от връх Килиманджаро (5,8 км).
3I/ATLAS се оказа най-големият от трите потвърдени междузвездни обекта, открити досега. За сравнение, за Оумуамуа, открит през 2017 г., се смяташе, че е с ширина около 0,4 км, а кометата Борисов, открита през 2019 г., беше с ширина около 1 км.
Освен размера, изследователите успяха да установят и подробности за комата на 3I/ATLAS – облака от лед, прах и газ, който го обгражда. Въз основа на изображенията изследователите прогнозират, че кометата има големи количества прах и лед в комата. Този състав предполага, че 3I/ATLAS по-скоро е естествена комета, а не извънземна сонда.
В предишно интервю за "Мейл Онлайн" професор Льоб посочи впечатляващата скорост на 3I/ATLAS от 130 000 мили в час като индикация, че тя може да бъде контролирана от извънземни.
"Трудно е да си представим естествен процес, който би благоприятствал потапянето към вътрешната слънчева система със скорост 60 километра в секунда", каза той.
"Алтернативата е, че обектът се насочва към вътрешната слънчева система чрез някакъв технологичен дизайн."
