Преди три години американката Тони Винсент завършва специалността "Публично здраве". За да може да следва, тя тегли шестцифрен кредит. Придобиването на бакалавърска степен в държавен американски университет й струвало 15 000 долара, а на магистърска степен в реномирания университет "Джордж Вашингтон" – 85 000 долара. Днес Винсент е на 32 години, работи като програмен мениджър в неправителствена организация и координира здравни проекти. Със заплатата, която получава, не може бързо да покрие кредитите. След три години работа дълговете й възлизат на 80 000 долара.

Средно по 25 000 долара дългове

Тони Винсент е само една от 44-те милиона млади американци, получавали студентски кредити. Общата сума на задлъжняването им към държавата е 1,5 трилиона долара. Толкова, колкото никога досега. По-голямо е само задлъжняването на американците по ипотечните кредити. Днес в САЩ студентските кредити съставляват 7% от държавните дългове. Към тях се прибавят и частни студентски кредити в размер на над 64 милиарда долара, отпуснати например от банки. Според изследване на Федералния резерв от юни 2018 г. 42% от американските студенти са теглили кредит за следването си. Средното задлъжняване е между 20 000 и 25 000 долара. Реално обаче задлъжняването на студента е дори по-високо. Онези, които са започнали следването си през 2016-а, дължат на държавата средно по над 37 000 долара. Джон Фънсмит, който е директор на университетския съюз American Council on Education, изтъква, че броят на студентите е нараснал, а това означава, че се теглят и повече студентски кредити. А с това

нараства и задлъжняването

Действително през есента на 2018 година в американските университети са се записали близо 20 милиона студенти. Днес високата квалификация е по-важна откогато и да било. Според изследване на университета в Джорджтаун от 2013 година до 2020 за 65% от всички работни места в САЩ ще се изисква бакалавърска степен. Тони Винсент е наясно с това. "Следването е моята инвестиция в бъдещето", казва тя. Само че този вид инвестиция изисква все повече разноски. Защото следването става по-скъпо. От 1988 г. насам разходите за следване са нараснали четворно в зависимост от висшето учебно заведение и продължителността на следването. Четиригодишно обучение в държавен университет излиза междувременно 20 000 долара, а в частен университет – 50 000 долара. Същевременно вноските за покриване на студентски кредит възлизат средно на 351 долара месечно. Константин Янелис, който преподава финанси в университета в Ню Йорк, посочва, че много студенти имат проблеми с покриването на кредитите си. От общо 44 милиона задлъжнели над 10% изобщо не успяват да изплатят дълговете си.

Иде ли нова криза?

Кредитор в 90% от случаите е държавата. Плащанията на студенти, които не могат да покрият вноските си, натоварват данъкоплатците. Тенденцията е тревожна: в бъдеще все повече студенти няма да са в състояние да покриват вноските по задлъжняването си. До 2023 година броят на тези длъжници може да нарасне от 10 на 40%, както сочат данни на "Brookings Institut". От години медиите обръщат внимание, че това развитие напомня за ситуацията преди краха на инвестиционната банка "Лемън брадърс" и последвалата през 2008 г. финансова криза. Телевизия CNBC говори в тази връзка за голям балон, който скоро може да се спука. А Fox News и други медии пишат за криза, наподобяваща тази с ипотечните кредити преди години. В дългосрочен план огромното задлъжняване на американските студенти може да се отрази негативно на икономиката. Защото силно задлъжнелите млади хора са и по-слаби потребители: те ще купуват по-малко автомобили, по-малко имоти, по-малко стоки. Шефът на Федералния резерв Джеръм Пауъл изтъкна преди време, че растящото задлъжняване по студентските кредити представлява макроикономически риск. "То може да доведе и до забавяне на икономическия растеж", смята Пауъл.