Учени успяха да определят възрастта на средновековен надпис на кирилица, открит при археологически разкопки миналото лято.
По време на проучването на крепостта „Балък дере“ край ивайловградското село Хухла, археологът Ивайло Кънев от НИМ-София намери оловна пластина-амулет, прегъната през средата. При извършване на консервационни дейности от проф. Веселина Инкова е забелязан плитко врязан надпис с кирилски букви.
В хода на неговото разчитане от д-р Георги Сингалевич, с помощта на рефлексно-преобразувателна (RΤΙ) фотография, се стига до предположението, че началото на текста е нанесено върху вътрешната страна на пластината. Проучвателите внимателно я разгръщат и с радост установяват
дълъг старобългарски кирилски надпис
седемредов от вътрешната и четириредов от външната страна на пластината. Това е може би една от най-значимите находки на „Археологическо лято 22“.
Откриването на пластината-амулет е в културен пласт, където има множество материали от първата половина на X в. Този факт насочва вниманието на археолозите към епохата на Златният век на цар Симеон (893 – 927). Учените започват да съпоставят историческите извори от началото на X в., които описват походите на българския владетел към Цариград, с епиграфския анализ на паметника, където се откроява архаичното изписване на буквите Ж и малка носовка, срещано сред паметниците от X в. Правописът е едноеров, само с голям ер (Ъ), което, според тях, сближава разглеждания надпис с паметници главно от Североизточна България. За разлика от досега известните подобни паметници тук силно впечатление прави каноничното звучене на текста и разчитането на личните имена на молителите, а именно Никола и Павел.
Поставянето на този анализ в контекст на археологическата среда дава основание на учените да предположат, че са открили един от
най-ранните кирилски текстове
известни досега. Сродните паметници – старобългарски кирилски надписи – географски най-близки са откритите в Кърджалийско и в Хасковско два амулета, датирани в X – XI в.
Все още остава открит въпросът как този артефакт е попаднал на крепостта?
Според откривателя Ивайло Кънев трябва да се доверим на фактите и да обединим резултатите от археологическите проучвания, епиграфиката и историческите извори. При един такъв подход, според учения, отговорът е един, а именно, че на крепостта в местността Балък дере при българския поход към Цариград при цар Симеон тук е имало български гарнизон, който целенасочено е подпомагал военната кампания.
