Татяна Титянова
Еми Мариянска
Дъщерята на някогашната тв говорителка Татяна Титянова - Краси Иванова, „повтори" нейната съдба, като се „самоуби" със скок от високо. Историята напомни на мнозина трагичната участ на обичаната от всички звезда от екрана, която бе намерена пред 17-етажен блок в София. Трагедията се разигра през последните години на комунизма, но до нейното пълно разплитане така и никога не се стигна.
Сега роднините на Краси разбраха за смъртта й от медиите, официалните институции - може би също! Пресата изпревари институциите и тиражира версията за самоубийство, която не е потвърдена от официалните органи. Българският съд няма произнасяне и по въпроса за смъртта на Татяна, майката на Краси. Фактологията по 17-томното дело за нейната смърт по-скоро водеше към престъплението убийство срещу неизвестен извършител, но през 29-те години до днес това дело бавно се „топеше" от мистериозното изчезване на документи по него и внушенията, че става въпрос за самоубийство.
Сегашното трагично събитие в семейството - смъртта на Краси, е още едно тежко изпитание на душевната сила на тези изстрадали хора. Бащата на Татяна умира от рак, разкъсван от „вината", че в злокобната нощ на 23-ти срещу 24-ти септември 1988 г. не се е поинтересувал кой извиква дъщеря му посред нощ. Татяна оставя малкото си бебе Глория в кошчето й и излиза по нощница и пеньоар навън, за да не се завърне никога повече у дома. Суицидна ли е била Татяна? Никой от колегите и приятелите й не споделя това мнение. Не го споделя и никой от разследващите и патоанатомите освен прочутият проф. Стойчо Раданов, който след години се... самоуби!..
Днес сестрата на Татяна - Антоанета Титянова, обяви публично, че вече няма защо да „пази" децата, а е дошъл моментът открито да говори кой/кои са виновниците за смъртта на Татяна. От кореспонденцията между Краси и леля й Антоанета Титянова не личи младата жена да има някакъв психически проблем освен тревогата й, че заради нещо или някого „не издържа повече". Каква е била причината, остава тайна. Може би Краси е щяла да я сподели, ако бе успяла да пристигне в България? „Скокът" в отвъдното сложи край на възможността това да се случи. Лелята на Краси - журналистката Антоанета Титянова от дни публикува на стената си във фейсбук постове, в които разяснява ракурси от сложните взаимоотношения между двете семейства - нейното и това на съпруга на покойната й сестра Татяна.
Може би е важно, за да се разбере причината за емоционалното състояние на Краси Иванова, преди да „скочи" в Лондон от 9-ия етаж. И щом като се прави „паралел" между нейния „скок" и този на майка й, нека припомним подробности от делото за смъртта на Татяна Титянова.
Мъртвото тяло на тв говорителката е открито в ранната утрин на 24 септември 1988 г., проснато зад 17-етажния блок № 57 в столичния квартал „Дианабад", където е живеела. По онова време току-що е родила второто си дете - Глория, подготвя защита на дипломната си работа по журналистика и едновременно с това - първата си самостоятелна изложба като художник. В очите на всички Татяна е не само популярно лице от екрана, но просперираща млада жена, която дисциплинирано следва приоритетите си.
Татяна е намерена по нощница и пеньоар, грижливо разстлан под тялото й зад блока, а обувките, които според свидетелите са на краката на Татяна, изведнъж на снимките от местопроизшествието се оказват старателно „аранжирани". Намерен е част от колана на пеньоара - другата част липсва! По шията й личат синини от душене, което при аутопсията се пропуска. При направената след година ексхумация се установява счупена подезична кост - безапелационен признак за патоанатомите, че мъртвата е била удушена. След време петорна експертиза установява, че в главата, шията и други части от тялото на Татяна е открито като „пълнеж" важно доказателство - част от пеньоара й със следи от автомобилни гуми по него.
Появява се версията, че жертвата първо е душена, после прегазена и след това хвърлена от високо. Остава непотвърдено от кой точно етаж, заради което излиза една публикации с подигравателното заглавие, че „услужливото" следствие е „наклонило" блока. Неин автор и първият човек, който посочва на близките на Татяна „ахилесовата пета" на следствието, е криминалистът журналист Богдан Кръстев. Този смел човек открито пише, че огледът на мястото, където е намерен трупът на Татяна, е извършен непрофесионално.
Кръстев набеждава в „мърлявщина" аутопсиращата лекарка Виолета Щерева, която не описва в доклада си счупената подезична кост. Лекарката „пропуска" също така да приложи това доказателство в епруветка към протокола, какъвто е официалният ред. На 1 септември 1989 г. Главна прокуратура възбужда за трети път следствено дело срещу неизвестен извършител за убийство! - Не за самоубийство! Но разследването отново не стига доникъде и за пореден път „накланя" блока. Въпреки това през 1990 г. Главна прокуратура възстановява делото за убийство. Този път родителите на Татяна поканват и руски експерти. Експертиза доказва множество костни счупвания от душене, като допуска и хвърляне на трупа отвисоко. Между българските патоанатоми се захваща ожесточен спор - убийство или самоубийство е смъртта на Татяна Титянова.
Проф. Георги Цеков влиза в открита конфронтация с проф. Стойчо Раданов, който се занимавал повече с обувките на мъртвата, отколкото с увредите по тялото й. Раданов буквално „премълчава" за счупената подезична кост. Случва се и още нещо странно: През 1990 г. адвокатът на сем. Титянови Иван Китанов научава от свой задграничен клиент, че италианец на име Франческо Граци имал запис от убийството на Татяна?.. Чужденецът поискал 100 000 лева, с каквито семейството на жертвата не разполагало, и така „сделката" не се осъществява, а Граци изчезва.
След време обаче Китанов научава, че дълг на италианеца в размер на 300,000 лева към Ловно-рибарския съюз, за който бил разследван, е бил амнистиран. Това задава въпроса предал ли е на някого записа Граци и благодарение на това ли е бил амнистиран дългът му? Патоанатомът проф. Георги Цеков и колегите му съдебни медици от Плевенската съдебна медицина съставят цяла книга в опита си да докажат, че Татяна Титянова не се е самоубила, а е била умъртвена, но и тази книга остава в сянката на тиражираната версия за самоубийство.
Заключението на проф. Цеков е потвърдено от още две съдебни медицини в България - Старозагорската с ръководител доц. Мария Грозева и Варненската съдебна медицина с ръководител проф. Лазаров, които правят самостоятелни експертизи и са категорични, че става дума за душене и убийство.
Татяна е имала лоши отношения със съпруга си Георги Иванов - бащата на Краси. Той й посягал. Година след сватбата съседи извикали милиция заради виковете й за помощ пред есента на 1982 г. Полицаите конвоират Татяна с неколкомесечното бебе Краси в дома на родителите й през нощта. Татяна, чието лице е обезобразено и носът й е счупен, се освидетелства и подава първата молба за развод. Адвокат й е Петър Корнажев, който до последния си ден твърди: „Татяна Титянова е убита!"
В отношенията между съпрузите се намесвала пряко и сестрата на Георги - бившата тв говорителка Стефка Иванова. Според свидетелски показания именно Стефка Иванова използвала връзките си по линия на бившата ДС, за да приберат с Георги децата на Татяна и да ги отделят от близките й. Малката дъщеря на Титянова е 3-месечно кърмаче, когато майка й умира. Предния ден сестрата на Татяна ражда сина си - на 22 септември 1988 г., и кърми и двете бебета. Георги Иванов обаче дава за пълно осиновяване малката Глория на сестра си Стефка, която само за рекордно кратък срок - 7 дни, през ноември 1988 г. осиновява детето с документи, които в съда се оказват с невярно съдържание. Адвокат Корнажев става настойник на невръстното дете и започва дело за разсиновяването му. Делото се проточва с години, но и градският и Върховният съд отхвърлят осиновяването. Тогава Титянови подават молба за осиновяване, но делото започва да се гледа едва след 7 години.
Междувременно всяка втора и четвърта събота отиват заедно с педагог и педиатър да виждат детето, както повелява съдът, но Иванови никога не допускат да се осъществи среща между бабата и дядото на Глория - Крася и Антон Титянови, и нея. Следват глоби до Иванови, те съдят районния съдия-изпълнител, за да го възпрепятстват да изпълнява служебните си задължения, и в крайна сметка винаги успяват да осуетяват свижданията. Иванови не допускат никаква форма на общуване между децата на покойната Татяна и нейните близки.
Очевидно преди края на дните си Краси Иванова сама е пожелала да бъде близо до кръвните си роднини по майчина линия. Какво я е накарало да ги потърси е въпросът, който може да се окаже и разковничето към истината за „самоубийствата" на двете жени - майка и дъщеря.
