Василев от времето преди да стане борец срещу корупцията
Росен Босев
Айма мембър ин делигейшън ъъъ фо' рилейшъншип битуин еуропеан парламент. Ай инвестигейшън ишус ин Бългерия, ин говермент, ин опозишън." Зимата на 2018 г., Вашингтон. Евродепутатът Николай Бареков дава показания пред комисията по външна политика на Конгреса. От няколко месеца се провежда задълбочено разследване, започнало по сигнал на бившия банкер Цветан Василев. Бареков е ключовият свидетел на мажоритарния собственик на фалиралата банка. Процедурата е по приетия през 2016 г. глобален закон „Магнитски", който позволява на американските власти да налагат санкции на държавни служители от целия свят, които нарушават човешките права. Новият политик ще трябва да убеди Конгреса, че разследването срещу Василев за източването на КТБ е резултат от опитите на Бареков и партията му „България без цензура" да освети корупцията в България.
Това, разбира се, едва ли ще се случи. Встрани от шегата, новината, че Цветан Василев е наел американска лобистка кантора и бивш губернатор, в опит да стартира процедура по закона „Магнитски" срещу депутата от ДПС и негов бивш бизнес партньор Делян Пеевски и главния прокурор Сотир Цацаров предизвика противоречащи си реакции. От една страна, някои си казаха - най-накрая някой да провери обективно твърденията на Василев за участия в корупционни схеми на Делян Пеевски и Бойко Борисов. От другата страна стоеше логичното схващане, че Цветан Василев е паднал олигарх, който допреди няколко години е участвал в корупцията рамо до рамо с тези, от които днес се оплаква.
Така нареченият закон „Магнитски" е приет през 2012 г. като ответна реакция на американските власти за действията на руската държава срещу инвестиционния фонд Hermitage, станал обект на рейдърство, и опитите на руския одитор Сергей Магнитски да осветли злоупотребите. Преди година действието на закона е разширено и той на практика стана приложим за целия свят. По него могат да бъдат преследвани политици или държавни служители, които нарушават фундаментални човешки права на хора, разкриващи корупция или правозащитници, или на такива, които са замесени в корупционни схеми. Законът дава възможност да бъде забранено на виновните лица да влизат в САЩ, както и да бъдат блокирани всички техни активи в Америка. Приемането му беше приветствано от правозащитната общност. Така например „Хюман райтс уоч" призова за санкциониране на нарушителите на човешките права в Китай.
Новината, че Цветан Василев, който преди по-малко от месец беше предаден на съд по обвинение за източване на КТБ, се опитва да задейства процедура по този закон, се появи в „The Hill" - сайт, който е фокусиран в работата на законодателната власт във Вашингтон. Лобист на Василев е бившият зам.-директор на ЦРУ Джозеф Огъстин, който работи съвместно с организацията на бившия губернатор на Ню Мексико Бил Ричардсън. Според него бившият банекр платил само 50 хил. долара за шестмесечния договор.
Какво точно цели Цветан Василев? „Според мен начинът, по който беше пуснат случаят в медиите, показва, че Цветан Василев търси по-скоро политически, отколкото юридически ефект", коментира Димитър Марков, старши експерт в правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Именно фактът, че случаят се завъртя в чуждите медии, провокира шумна свръхреакция от медиите около Делян Пеевски. Атаката беше насочена не само към Василев (който само преди три години беше боготворен от същите тези издания), но и към всеки, който беше дръзнал да я разпространи. Ако приемем, че тази истерия е проекция на страховете на хората, чиито интереси стоят зад тези медии - от Борисов през Цацаров до самия Пеевски, това е обяснимо. Ако те контролират положението в България (неслучайно прокуратурата игнорира твърденията на Василев срещу Пеевски и Борисов), то процедурата по закона „Магнитски" е обвита в неясноти и тотално извън тяхното поле на влияние. „Ако се стигне до това твърденията на Василев за корупция и неправомерно разпределение на богатство да бъдат подложени на проверка, ефектът ще е много, много силен. Защото, ако тук тези твърдения не се проверяват, то там ще бъдат анализирани и никой не може да ги скрие. В същото време ще е трудно Цветан Василев да покаже, че не е бил част от тези схеми", коментира Димитър Марков.
Процедурата по закона „Магнитски" е йо-йо между законодателната и изпълнителната власт в САЩ, но не и съдебната. Казусът тръгва от Държавния департамент и финансовото министерство, отива в двете камари на Конгреса, където трябва да бъде постигнат консенсус, а накрая решението се взема от президента, т.е. става дума за едно изцяло политическо решение. „Ако колелото се завърти, дори в крайна сметка да не се стигне до санкции, това ще разклати реномето на България. Именно това е тънкият политически момент - а колко американските институции ще са готови да посочат една държава, която възприемат като партньор, като такава, в която институциите не работят и човешките права се погазват."
В интервю за Нова телевизия миналия вторник американският посланик Ерик Рубин отказа да коментира казуса директно, но даде да се разбере, че САЩ възприемат България по-скоро като правова държава: „През последните 25 години Америка направи много, за да се подобри съдебната система в България - да стане по-прозрачна, да отговаря на международните стандарти. Без съмнение има още какво да се свърши." От своя страна адвокатът на Василев Джозеф Огъстин разви обратна теза - че от докладите на Държавния департамент за човешките права става ясно, че България има проблеми с върховенството на закона. До този момент е имало множество неуспешни опити за задействане на процедура по „Магнитски". Това беше ясен знак, че оплетеният казус на Цветан Василев едва ли ще мине през цедката. Преди няколко месеца обаче, когато Доналд Тръмп внесе в Конгреса и Сената доклада за приложение на закона, даде ясен знак, че администрацията му работи активно по прилагането му, „за да изпълним нашия ангажимент и да държим нарушителите на човешките права и корумпираните отговорни". И именно този ентусиазъм, заявен от новия американски президент, внася нотка на съмнение, че жалбата на Цветан Василев може и да не отиде в коша.
