Секретарката на Желев тъне в мизерия

Стефка Генева

Стефка Генева, дългогодишната секретарка на президента д-р Желев, не можа да отиде на погребението му, защото няма обувки и палто и повече от година и половина живее като затворничка в мизерни условия. Откакто през 1992 г. г-жа Генева беше обвинена, че е сложила отрова в кафето на шефа на Националната служба за сигурност ген. Бриго Аспарухов и говорителя на президента Валентин Стоянов, за нея не се беше чувало почти нищо. Стефка Генева и нейният син Иван живеят вече 590 дни, блокирани в мизерен офис. Защо тази жена, била на престижен пост почти 7 години, изпадна до такова жалко съществуване? Ето изповедта на Генева:

- Познавам Желю Желев от времето, когото беше председател на СДС. Когато стана държавен глава, ме взе и в президентството за секретарка. Разведена съм отдавна. След като напуснах президентството, останах без работа. Майка ми се поболя тежко, после и баща ми. Гледала съм ги на памперси. Синът ми е освидетелстван от ТЕЛК, на 17 години боледува от туберкулоза. Самата аз страдам от много болести. През 2008 г. 
ми дотрябваха 5,000 лева, за да си направя операция. Помолих Светослава Петрова Гешева, която наричаме Таня, да ми помогне. С нея бяхме приятелки от години.

Знам, че се занимаваше с бизнес и е доста заможна. Има мезонет с джакузи в кв. „Изток", голяма къща на два етажа в кв. „Редута", четири апартамента в Созопол на първа линия до морето, два апартамента в Пловдив и в София има няколко.

Споделих с Таня проблема си и тя ми обясни, че има да тегли голям кредит и ме помоли да й гарантирам с апартамента. Подписахме документи. Тя се закле в децата си, че няма да имам никакъв проблем, като гаранция залагала и първия етаж от къща на майка си. Доколкото знам, е изтеглила заем от 145,000 евро. Даде ми 5,000 лв. и си направих операция.

Проблемите ни започнаха през 2011 г. Един ден на вратата се звънна и някакви хора казаха, че този апартамент е обявен за продан. Тогава получих инсулт. Таня каза, че ни е намерила квартира само за 2 седмици, докато реши проблема, и после се връщаме. Но в последния момент отказали да дадат квартирата и тя ни доведе в този офис на бул. „Стамболийски". Преспахме една нощ, на сутринта тя дойде и каза, че ни праща на море в един от апартаментите си. След седмица лично ще дойде с джип да ни прибере. Купи ни по един хот-дог, даде ни ключ, качи ни на рейса и ни отпрати за Созопол. Заминахме на 30 май. Море, море, ама какво да правиш без пари?! Освен без средства бяхме и без лекарства.

Търсехме я, но тя не се обаждаше, криеше се. Гладувахме непрекъснато. Отдолу пържат риба и кебапчета, ние в апартамента преглъщаме слюнки и се радвахме, ако имаме един домат и парче хляб за вечеря. Синът ми си заложи лаптопа, с парите си купихме билети за автобуса до София. Рано сутринта се изсипахме пред апартамента на Гешева. Тя изпадна в истерия. Започна да крещи защо сме се върнали. Изпрати ни в едно мазе в „Слатина", където синът ми Иван получи удар. Викахме линейка. Мазето беше метър на метър. Студ. Собствениците на кооперацията ни гонеха, ругаеха ни. Изкарахме две седмици. Звъня на домофона на кооперацията, където тя живее - ще дойда след два дни. Не знам колко пъти така. Накрая дойде с такси и по пътя ни каза, че е продала на руснаци половината от фабриката си в Луковит, всичко е уредено, скоро ще си бъдем вкъщи. И ни доведе пак в този неин офис на „Стамболийски".

Беше краят на юни 2013 г. Повече от година и половина живеем в тази мизерия. Няма баня, няма топла вода, няма ток, не знаем какво е телевизия... Електричеството е спряно, защото Гешева дължи 13,000 лева за ток на целия етаж. Заради това, че ни е настанила, заключиха входната врата и на нас не ни дадоха ключ. И оттогава сме пленници, непрекъснато заключени. В 9 часа сутрин отключват вратата и в 17 часа я заключват. И само през това време синът ми може да излезе, да отиде някъде или да намери нещо за ядене. Заключват в петък вечерта и отварят в понеделник сутринта.

Веднъж моя приятелка, като разбрала за положението ни, изпрати храна по човек и я изтеглихме в найлонов плик с въже през прозореца.

Преди около 6 месеца Гешева дойде тук и каза, че е уредила всичко, откупила е апартамента и се връщаме в него. И пак нищо! Казвам й - Таня, ти дължиш този заем! Ние с какво сме виновни, като животни живеем! Как тази жена веднъж не изпрати един хляб и едно парче сирене?! Тя просто ни е осъдила на смърт и чака да умрем. Тук психически може да превърти човек. Тъмно и студено. Чай и кафе не знам какво е. Мечтая за една топла супа. Колкото пари имаме - много бързо свършват за готова храна и лекарства. И оставаме след това гладни. Много е жестоко.

Апартаментът ни е в „Хаджи Димитър". Две стаи и кухня. Защо при толкова много имоти тя се загледа точно в него? Каква е тази злоба? Две години баня не съм виждала. През януари, в най-студените дни, шишетата, в които държим водата, замръзнаха.

Таня знае, че ние с Иван сме сами, че си нямаме никого, и иска да ни убие. Какво ще спечели от един панелен апартамент? За два човешки живота 40,000 евро най-много...

Досега не съм търсила помощ от хора, които ме познават от президентството, защото ме е срам. А и Гешева постоянно обещаваше, че нещата ще се оправят и ще се върнем у дома.

В предаването „Дикоff" по Нова телевизия Светослава Гешева отрече всичко и обвини Стефка Генева, че била превърнала луксозния й офис в кочина. Според нея Стефка нарочно събрала мръсотии от уличните кофи, разпръснала ги в офиса, за да може камерите да заснемат жалка картина. Тя обаче така и не обясни обслужвала ли си е заема и защо бившата секретарка на Желев е доведена до това положение, след като й е станала гарант.

В офиса сред мръсотиите