Кристи Красимирова
Той е първият руски масон. Московски маг, чиято фигура е не по-малко загадъчна от тази на френския пророк Нострадамус. Пушкин го нарича Руския Фауст. За него се носят легенди. Графът и генерал фелдмаршал Яков Брус, когото император Петър Първи високо ценял и наричал свой брат, се славел като човек с разностранни енциклопедични познания. Петър Велики, който по принцип отхвърлял магьосническите практики, се забавлявал с фокусите му и ги поощрявал. Наред с различни науки той се увличал по астрологията и алхимията. Казват, че черпел знания от старинни книги, сред които имало и древноруски ръкописи, и трудове на западноевропейски мислители, астролози и окултисти. Но след смъртта му огромната му библиотека изчезва безследно. Никой не знае къде е отишло цялото това богатство.
Рожденото име на Яков Велеминович Брус е Джеймс Даниел Брус. Той е роден през 1670 г. За него се говорело, че е продал душата си на дявола, че знаел всичко за нечистите сили и имал пророческа дарба, познавал тайната на живата вода и в горещ летен ден можел да превърне езерна повърхност в ледена пързалка. Освен това притежавал истински дракон, но веднъж му се ядосал за нещо и го превърнал в камък. Друг негов домашен любимец - двуглав орел, му помагал да предсказва бъдещето.
Брус имал феноменални математически способности. С един поглед можел да каже колко са граховите зърна, разпилени по пода. Отново с поглед определял безпогрешно колко ечемичени зърна има в глинен съд. През каменните стени на казармите определял броя на войниците и офицерите, а ако му поднесат плътен и непроницаем плик със запечатан в него списък, можел да назове имената там. Това, разбира се, граничи с фантастиката. Но най-любопитната легенда гласи, че Яков Велеминович Брус създал за Петър Велики кукла, която можела да се движи и да говори. Липсвала й само една подробност, за да оживее наистина - нямала си душа, но магът се опитвал да поправи кусура.
Записките на Брус около опитите му биха били интересно четиво. Цялата бумащина обаче била погълната от огъня, освен ако изгарянето на книжнината му не е било формално и някой не е спасил части от това съкровище. Брус починал на 65 години, като не оставил потомство след себе си. След смъртта му се разпиляла и огромната му колекция от картини, древни монети, минерали, хербарии.
Общоизвестно е, че Петър Първи разбирал от практическа медицина, бил нелош анатом и лекар. Брус не му отстъпвал в това отношение. Обединявала ги и тръпката да се явят в ролята на създатели на изкуствено човешко същество. Ленинградският психиатър Бул, автор на методически разработки по техниката на хипнозата, а също така и страстен колекционер на всичко, свързано с биографията на Петър Велики, от ъгъла на своята професия е разгледал няколко казуса, когато „внушението формира реалността". При един от опитите си Брус инсценирал пред императора убийството на млада жена в холандски цветарник, която възкръснала в образа на лале. Петър Велики бил предупреден, че убийството е символично и ударът в сърцето на дамата ще е с нож от картон, така че няма да се пролее и капчица кръв. Според Бул магът успял да внуши на Петър Първи, че разчленява тялото и заменя частите му с листа и стебла. Девойката, сътворена от лалета, само „повтаряла телесността" и била толкова ефирна, че при опит да бъде докосната се разпадала.
Според мълвата Брус можел да прави изкуствени хора от всякакви подръчни материали, в това число от дърво и пирони. Според Бул истината е, че той е можел по-скоро да внушава на хората какво виждат. Но всички биографи без изключение споделят мнението, че Петър Велики не бил човек, който можел лесно да бъде заблуден. Чак такова доверие ли е имал на личния си маг?
В Москва има няколко места, които се свързват с името на Брус. Най-важното е това, където някога се е разполагала Сухаревската кула. На върха на кулата Брус имал обсерватория. В подножието пък била лабораторията, където любимецът на Петър Първи правел зловещите си експерименти, бъркал магически отвари и се опитвал да създаде еликсира на вечната младост. Твърди се, че лабораторията е „погълнала" поне 30 бездомници, пияници и други лица, които се водели за безследно изчезнали - все от категорията на тези, за които никой не би тръгнал да скърби, ако изчезнат. Брус ги канел на по питие, след което никой повече не ги виждал.
Злокобната слава на това място се носи и до ден днешен, като продължава да има немалко изчезнали хора. Някои смятат, че това е доказателството, че неспокойният дух на Яков Брус продължава да витае там. В лабораторията, където той провеждал опитите си, на видно място съхранявал и прословутата „Черна книга", написана от Сатаната. Твърди се, че преди смъртта си Яков Брус я вградил в една от стените на кулата. Много хора разчитали да я докоснат и зърнат. Според някои сред тях е бил и Сталин, който разпоредил разрушаването на кулата с мотива реконструкцията на площада да стане тухла по тухла. Книгата обаче така и не била намерена.
Очевидци твърдели, че в тяхно присъствие Яков Брус извършил чудо - възкресил починалия от огнестрелни рани полковник Иван Хватов. В книгата си „Руският народ, неговите обичаи, обреди, суеверия, предания и поезия" авторът М. Забилин през 1881 г. описва този фокус. Според него Брус не лъжел, когато казвал на императора, че ще вдигне на крака мъртъв човек, без да го съживява. Но това, което се случило, потресло посетителите на Черния дом. Магът полял съблеченото тяло на Хватов с течност с остра миризма и полковникът се надигнал. Погледнал с невиждащи очи към присъстващите и после отново потънал във вечния си сън.
През януари 1709 г. е издаден „Брусовият календар", който не един век „диктува" на хората „правилата на живота". Той предсказва времето, предрича бедствия и кризи, а също така може да „разшифрова" съдбата на всеки конкретен човек. Инициатор на публикуването му е Петър Първи, а задачата за реализацията му е възложена на Яков Брус. Негов съавтор става Василий Киприянов. Впоследствие календарът е преработван и преиздаван многократно, но основата му си остава непроменена.
„Брусовият календар" се превръща в истинска сензация, защото преди него хората са се ползвали или само от православните светци, или от наименованията на месеците. Светците си остават и в новия календар, но изданието е допълнено и с астрономически данни. Структурата му се състои от две части, едната от които е със справочен характер, а другата предсказва. Комбинира Вечния и Лунния календар, а също така и разположението на планетите.
