Той не е болестта, а вестителят за промяна на стила ни на живот
Човешките болести са такива състояния на човешкото тяло и разсъдък, които модифицират или прекъсват жизненоважни функции в тялото ни, често по необясними за нас причини. Едно от заболяванията с неизвестна етимология е това на рака. По подобие на повечето хронични болести то се ражда по неизвестни нам причини и се развива в телата ни в продължение на десетилетия. Броят на заболелите от рак не само че расте с невиждани темпове, но сега се и разпространява сред младото поколение. С всяка публикувана статистика възрастовата граница на диагностицираните намалява застрашително. Дали си задаваме въпроса
как се променя психологията
на хората, диагностицирани с животозастрашаващи болести? Дали разбираме и дали сме подготвени за безпокойството, тревожността и депресивните състояния, които ни обземат, когато чуем диагнозата за първи път? Моята работа на терапевт изисква винаги, без изключение, да се поставям в ситуацията на клиента и да се опитам да почувствам с моето тяло емоционалното му/й състояние. Да почувствам несигурността, която обзема тялото, и да се изправя очи в очи със страха от болката и смъртта. Това далече не е най-приятната част от работата ми, но пък това е частта, която предизвиква у мен чувство на съпричастие и съчувствие, които чувства ми помагат да се свържа емоционално с клиента. Оттам насетне той/тя не са сами в страданието си. Имат някой до себе си, който съпреживява емоционално болестта и се опитва да разбира техните емоции, реакции и често неразбираемите за околните действия. В момент на слабост и болка, загуба на далновидност и пари (раковото лечение е доста скъпо), социална откъснатост и психична слабост
е много важно да обсъждаме
без задръжки тези чувства и емоции – били те наши или на любими хора. Съществуват десетки и дори стотици облекчителни и успокоителни методи за разтоварване на огромния стрес, придобит по най-неусетен начин по време на диагностицирането. Съзнателното очакване на позитивни резултати по време на терапевтично лечение е фантастичен метод за мобилизация на наличната ни вътрешна аптека под ръководството на имунната ни система. И още повече, ракът не е болестта, а вестителят за промяна на стила ни на живот и респективно промяна в тялото ни. Той е този, който ни напомня да се замислим за най-съкровените си желания, за несбъднатите си мечти. Психологът Lawrence LeShan от престижната ракова болница Revici в Ню Йорк твърди, че вместо да се борим с депресията и безпомощността, която обхваща болните, трябва да се фокусираме върху възстановяване на емоционалния им свят и творческото изразяване на личността. Той предлага фокусът да се прехвърли върху любовта, смеха, играта, учението, пеенето и всекидневната гимнастика. Той е постигнал невероятен успех с методите си, които са помогнали на много пациенти да възстановят това, което е смислено в живота им, автентичността си и
ентусиазма за живот
Друг специалист, психоонкологът Carl O. Simonton е постигнал възхитителни резултати с пациенти, намиращи се в неизлечим стадий на рак. Чрез предоставяне на възможността на клиента да участва в собственото си възстановяване, поемане на отговорност за педантичното следване на протоколи за предложените лечение, пълна почивка, визуализация на възможно най-добрите резултати от лечението, физически упражнения и други подобни той успява да увеличи значително процента на оцеляване на пациентите. За всички пациенти в повереното му раково отделение се е очаквало да починат до 6 месеца. След гореприложените методи 40% от тях оживяват до 2 и повече години. Това е още едно потвърждение, че стилът на живот и нашето съзнателно позициониране на мисли има огромно влияние върху продължителността на живота ни. Болката и страданието зависят от нашия живототворен опит, твърди Dr. Neil McKinney. Някъде четох, че болката е винаги там, но
страданието е по избор
Всеизвестни техники за намаляване на стреса при всяка ситуация са коремното дишане, което учим, практикувайки йога, автогенната тренировка, медитация, фокусираща се върху сърцето, водене на дневник, музика (особено класическата музика), практикуване на изкуства като рисуване и пластика, танци и т.н. Терапии като хипнозата и Time-Line Therapy (терапия, която ни връща назад във времето и ни кара емоционално да преживяваме/или наблюдаваме отново онези моменти от нашият живот, които са оставили негативни следи в съзнанието ни) се оказват много ефективни за намаляване нивото на стреса във физическото ни тяло и съзнанието ни. И така, ракът не е болестта, той е вестта за генерална промяна в стила ни на живот.
