Над 614 млн. кг храна годишно се губи по веригата, а 43% от нея идва от домакинствата. Разхищението на храна е феномен, познат в целия свят, най-вече в консуматорското общество това явно е дефект.
“Нарастват обемите на хладилниците, които се продават. Празен хладилник ще оставите ли вкъщи? Така ще се разваля част от храната и ще бъде хвърляна", коментира екологът Асен Ненов.
Пари на вятъра и неразумно пазаруване
В предаването “България сутрин” екологът добави, че наблюдаваме все по-неразумно пазаруване и разпределяне на храната - по този начин хвърляме част от парите си. “Изчисленията показват, че всеки българин изхвърля като храна 300 евро на година. Годишно България губи 9 млрд. евро, категоричен е Ненов.
Екологът добави, че изхвърлянето на храна започва още с купуването ѝ.
"Отиваме в магазина и не сме защитени от себе си дори. Някои неща сме ги запомнили и автоматично ги взимаме - имаме желание срещу нужда. Има правило - никога да не ходим да пазаруваме гладни. Ще купим повече неща, които няма да са ни нужни - захар, мазнина, солено, а имаме нужда от ориз, леща, хляб", даде пример Ненов.
Срок на годност
Пред Bulgaria ON AIR специалистът каза още, че се изхвърля дори храна, която реално може да бъде консумирана. Изхвърля се, защото се счита за негодна. “Това се случва, тъй като хората често не правят разлика между "срок на годност" и "най-добър до”, добави екологът.
Прочети още
"Срок на годност" означава, че след изтичането продуктът може да бъде опасен за здравето - като млечни, яйца, риба, месо. Когато на млякото пише дата - ориентираме се дали може да се яде след нея. Няма да се развали на втория ден след изтичане на срока", обясни Ненов.
Когато на етикета пише "най-добър до" - това означава, че до тази дата продуктът има най-добрите качества. След нея отново е годен за консумация и сами трябва да преценим дали да го консумираме.
