Българинът Лазар Радков оцеля като по чудо след обстрел в Украйна. В момента мъжът е в украинската държава, за да занесе хуманитарна помощ от България. „Бяхме в няколко села близо до район с военни действия. Занесохме няколко генератора. Благодаря на всички хора, които помогнаха да съберем средствата за тази кампания. Както бяхме в буса, нещо изтрещя много силно до нас, а стъклата паднаха. Чух как шофьорът започна да крещи, а по-късно разбрахме, че е бил поразен от два шрапнела в коремната област. Разбих стъклото вдясно от мен, защото вратите не можеха да се отворят. След това излязохме и разгледахме дали имаме някакви поражения по себе си“, разказа Лазар Радков. “След като разбрахме, че шофьорът на първия бус е поразен, веднага потърсихме болница и за 11 минути го закарахме с втория бус. Имахме обаче и доста късмет. Скоро се прибираме в България и продължаваме с каузите, които движим“, допълни още той. "Имам доста приятели и познати в Украйна. Хората трябва да помагаме там, където има нужда. На мен ми няма нищо. Имах малка част от шрапнел в якето си. Шофьорът, който е украинец, претърпя две операции. Първо се погрижиха за него лекарите в болницата, в която го закарахме, а след това са го транспортирали до друго лечебно заведение. Бил е поразен далакът му, затова лекарите са го премахнали.

Пътувахме с бусове, които бяха обозначени като доброволчески. Разбрах, че точно в този ден е имала масирана атака по цялата фронтова линия с дронове. Извадили сме все пак късмет, имало е много подобни нападения. Разбрах, че на това място са таргетирани много медици, доброволци и пастори", разказа още дарителят. „И аз не очаквах, че ще влезем толкова близо до фронтовата линия. Чувахме периодично гърмежи в далечината, през минута, усещахме мирис на барут. Хората са свикнали, разхождат се и не им прави вече толкова впечатление. В болницата, в която закарахме шофьора, се чуваше автоматична стрелба от гората до нас. Лекарите бяха съвсем спокойни, хората си говореха. Хората успяваме да се адаптираме към всякакви неблагоприятни ситуации. Всички знаем на теория колко ужасно нещо е войната, на практика е още по-ужасна“, коментира Лазар Радков. „Вече сме на сигурно място. Срещаме навсякъде в Украйна гостоприемни хора . С приятели направихме кампания, събрахме средства и тръгнахме. Бяхме осигурили генератори. Целта беше да ги дарим на места, където има проблем с електричеството. Раздадохме и храна. По пътя на обратно се чу силен взрив. Видяхме кратер в асфалта на няколко метра. Чух как шофьорът на буса вика от болка. Успяхме да излезем и да се укрием. По-късно разбрахме, че вероятно е имало атака с дронове”, разказа българинът.